30 години след падането на комунистическата власт си спомняме за журналиста Румяна Узунова. Тя прави репортажи по Радио "Свободна Европа" за несъгласните с тогавашното управление. Романът ѝ „Убийство в стил рококо“ е писан в края на 70-те и началото на 80-те години като политическа сатира срещу режима.
"Всъщност телефонните интервюта на Румяна започват от 1988 година и две години тя прави този пробив в стената", каза в предаването "Хоризонт до обед" журналистът Екатерина Бончева, която от 2007 г. е член на Комисията за досиетата (Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия).
Памет и забрава за Румяна Узунова
Много малко се говори за Румяна Узунова и твърде много забравихме за нея, подчерта Екатерина Бончева.
"Аз имах щастието да я познавам. Работих с нея в "Свободна Европа". Тя беше човекът, който всъщност ме покани. Трябва да кажа, че всичко, което звучи като клише за каквото и да било друго - родолюбец, патриот, смел човек, смела жена, при Руми идва в истинската й стойност. Това беше тя. Аз не познавам (толкова години съм била журналист) друг човек като нея."
"Когато работихме в "Свободна Европа", 90-те години, времето на вестниците и когато тя идваше за няколко месеца в България, в 10 часа в бюрото на "Витоша" 18 тя беше изчела всички вестници, беше направила всякакви контакти и беше готова сама да направи едно цяло предаване", спомня си още Бончева.
Тя припомни за настояването Румяна Узунова да не се изявява в ефир заради прекомерна пристрастност.
"Тя беше човекът радио, човекът журналист, не преувеличавам за това, което казвам. Действително тя познаваше всички в Парламента, защото идваше много често и много жалко, че по-късно беше твърде огорчена от тези вътрешно-партийни игри и борби в демократичната общност, и не го криеше това. Тя не криеше своите пристрастия и своите несъгласия", отбеляза Екатерина Бончева.
Политическа сатира от времето на режима
Книгата „Убийство в стил рококо“ е иззета от Държавна сигурност, когато Румяна Узунова и дъщеря й Анна-Мария тръгват на екскурзия за Франция.
"Тя тогава от високи позиции получава разрешение. И тогава, тъй като на летището е с много багаж, три грамадни куфара, носят пишещата портативна машина, декларира два магнетофона, явно предизвиква някакви подозрения, взимат единия куфар. За този ръкопис фактически аз научих от нейния бивш съпруг, беше един изключително симпатичен човек - Борис Попов. След това в кореспонденция от нея към него тя говори и иска този ръкопис да й бъде върнат. Той започва на части да го изпраща, викат го пак в Държавна сигурност, какви са тези колети, които минават България - Щатите, България - Германия и спират", разказа Бончева. В крайна сметка ръкописът е публикуван през 2007 година.
"Румяна работи и в "Литературен фронт" и в "Учителско дело" по това време. И това показва нейната смелост. Това, че тя много ясно си е давала представа и е имала съзнанието какво се случва в България. Да напишеш една такава политическа сатира под формата на роман, не всеки ще го направи", каза още Екатерина Бончева, връщайки времето назад - към 70-те и 80-те години, когато Узунова е писала своя роман.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
