4
Националният военноисторически музей представя изложбата „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“. Експонатите в изложбата ще могат да се разгледат до 17 април догодина.
"Центърът е изживяването на това пространство. Центърът е емоцията. Благодарение на Националната филмотека разполагаме с тези архивни кадри, както от бомбардировките, така и от мирновременния живот преди това. Друга съществена част са разказите на спомени на съвременници на бомбардировките и на 30-те години, пресъздадени от знакови български актьори. Именно тези разкази представят личната, човешката история на загубеното в бомбардировките", казва Яна Костова от Националния военноисторически музей пред "Хоризонт".
Живите спомени
84-годишната Людмила Николова е една от преживелите събитията. Помни сирените. Тогава е била на девет години.
"Аз бях евакуирана в село Годеч. Прекрасно китно село. Баща ми беше асистент тогава и беше мобилизиран в гражданската отбрана на София и ние много често с майка от Годеч идвахме до София. 10 януари пътувах към София, баща ми беше мобилизиран и пътувахме към София. Към 12 часа спряха автобуса преди София и аз наблюдавах една от най-големите бомбардировки в София, но бяхме в автобус, далече", спомня си Людмила Николова.
Нейната баба е била затрупана, но жива, след като бомба е паднала в кооперацията, в която е живяла.
"След това друга голяма бомбардировка - беше 30-ти март, нощната бомбардировка, когато фугасни бомби осветиха София. Аз бях в блок срещу артилерийските казарми на улица "Регентска", сегашната "Янко Сакъзов". Трета бомбардировка, за която не мога точно да кажа датата - това е, когато бях в един блок близо до Италианското училище, сега сградата на Българската национална телевизия. По време на бомбардировките ние бяхме там и тогава падна бомба, но сградата беше много солидна и последната плоча остана здрава. Ние бяхме отдолу, засипани с прах", сподели още Людмила Николова в предаването "Хоризонт до обед".
Людмила е сигурна, че ще доведе внуците си, за да усетят какво не бива да се повтаря никога и какви поуки трябва да се вземат.
Памет за българските пилоти
Сред нещата, които трябва да се помнят, са историите за българските пилоти, които със своята жертвоготовност са направили възможното, за да спасят столицата. Националният военноисторически музей показва за първи път двигателя от самолет "Месершмит" 109 Г6, намерен в землището на село Марица през 2018 година.
Преди повече от година един от десетките хора в екипа, открили самолета - полк. Калин Ценов, разказа пред БНР за стойността на намерения двигател.
"Въпреки разрушенията в резултат на сблъсъка със земята, дълбокото проникване на около 4 метра, тези възли и детайли бяха в удивително състояние. След 74 години клапаните му, тези, които бяха открити отгоре, клапаните работеха, лагери, които след измиване се въртяха без никакъв проблем. Това представлява изключително ценна находка, невероятно доказателство за храбростта, за възможностите на българските летци по онова време, за тяхното доблестно изпълнение на бойната задача."
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
