Писмата са сред най-ценните източници за историята. Частната кореспонденция между роднини, близки, съратници осветлява неизвестни или малко познати страни от личности и събития, удостоверява авторство, уточнява дати и места.
Тъкмо тази презумпция за достоверност обаче превръща писмото и в отлично средство за мистификация и манипулация. Дори да няма подобни намерения, пишещият е изкушен от възможността да се представи в желана светлина. А ако има и съзнание за своята значимост, той пише не толкова и не само до своя адресат, а и до бъдещите си читатели.
В години на цензура и преследване на инакомислието под формата на писма, уж написани от духове, подземни жители и пр. нереални същества, писатели дръзват да изкажат неудобни за властта истини. Пак зад маската на писмото прозира насмешката на свободолюбивия талант над посредствеността и полицейщината. Разказа продължават д-р Маргарита Серафимова, доц. Надежда Александрова, проф. Ангелина Вачева и проф. Николай Чернокожев.