„Между посттоталитарните общества има огромни разлики, но чешките 30 години бих описал така. Историята на обществата и индивидите се ръководи от напрежението между хоризонтите на очакванията, които се сливат в един мега хоризонт на надеждата и пространството на опита, на опитностите. Да се запитаме дали комунизмът е отречен и си е отишъл веднъж завинаги въз основа на опита на хората и дали пък новите поколения няма да създадат нов такъв хоризонт на очакванията, защото, както е казал големият чешки писател Лудвиг Вацулик, комунизмът си отиде, но не и причините за неговото зараждане.“ Това каза в предаването "Хоризонт до обед" Вацлав Белохрадски.
Все по-делнично, без революции
Мисля, че Франсис Фукуяма е прав, когато говори за края на историята, но твърде много се банализира бележитата му фраза, смята Белохрадски.
„Той не казва, че няма да има събития. Напротив - ще има много събития, но нито едно от тях няма да има тежестта на алтернатива на системата. Тоест, след края на историята ние трябва да се научим да бъдем критични, но не можем да очакваме мега събитие, което да донесе радикална промяна. Всъщност краят на историята означава, че вече не се очаква революционност, че нашето пространство става по-делнично, по-ограничено, без това да означава, че няма да има промени.“
Промяната на режима 1989 година в Чехословакия създаде пет блока очаквания, изтъкна Вацлав Белохрадски.
Петте групи очаквания след 89-та
„Първият блок бе този на дисидентите, които не бяха нито комунисти, нито капиталисти, не проповядваха нито едното, нито другото – типичен представител е Вацлав Хавел, те поставяха въпроса за смисъла и развитието на цивилизацията. Вторият блок очаквания – на антикомунистите, легитимна част от съпротивата срещу комунизма. Тяхната идея беше проста – ще се отворят вратите и всички ще отидем в другия лагер. Когато Чехия влезе в НАТО влиятелен централен вестник излезе със заглавие „Най-после сме от нашата страна“. Третият блок са патриотите, които вярват, че ще се възобнови идеята за върховенството на нацията. Днес те са против Брюксел, глобализацията, бежанците, вярват, че културата ни е застрашена, а националното богатство – разпродадено в чужбина. Тази група не е пренебрежимо малка, но търпи разочарования, защото процесът на глобализацията е факт. Четвъртата група е на реститутите – да върнем отнетото национализирано имущество като етично решение, което поправя историческата несправедливост. Нито една държава не извърши такава обширна реституция като Чехия, чак до потомците на аристокрацията. Нещо като присъда над миналото и да, то трябва да бъде осъдено без никакъв компромис. И последният блок – на приватизаторите, на икономистите, Вацлав Клаус, които желаеха либерална икономика по пътя на много бързата и радикална приватизация. И като погледнем тези различни блокове – те са в остър конфликт.“
Хейтърските мрежи
Относно сегашната енергия на протестите в различни страни по света, чешкият философ отбеляза:
„Протестите на жълтите жилетки във Франция и тези в Чили, дори в Америка срещу избора на Тръмп - „Вие не сте моя президент“, донякъде и Брекзит, контекстът, в който аз поставям подобен тип протести е следният. Публичното пространство става медия сфера, която сега се владее от социалните мрежи, които пък са силно хейтърски. Мнозинствата, които тази медия сфера генерира, не са легитимни практически."
За бунта на безвластните
„Днес кои са безвластните, безсилните в смисъла на Хавел (емблематично есе на Вацлав Хавел по темата – бел. ред.), хората, които усещат, че обществото наранява тяхната съвест, тяхната ценностна йерархия? Аз съм убеден, че фрагментирането на обществото е толкова голямо, че лишените от власт, безсилните, са наистина безсилни“, коментира чешкият философ и социолог пред "Хоризонт".
Вацлав Белохрадски е бил съмишленик на легендарната Харта 77, допринесла за падането на комунистическия режим. Като емигрант в Италия дълго време сътрудничи на чешки емигрантски издателства и списания.
