Йорданка Якимова е екскурзовод в комплекса, който се състои от храма и възстановеното старо училище. Преди време е имало и допълнително вдигната камбанария, където държали и казаните за големите празници, но след обявяването на храма за паметник на културата, допълнителната постройка била съборена.
По архитектурните особености на градежа може да се предположи, че църквата датира от края на X и началото на XI век, пояснява Йорданка Якимова.
„Построена е по време на византийското владичество, като майсторите строители са дошли от столицата на империята – Константинопол. Тя е най-старата черква в Югозападна България.
По-старите, автентични стенописи си личат по цветовете, постигнати с естествени багрила и материали. „Те са от края на XI - началото на XII век Имат изключително висока художествена стойност и се предполага участие на солунски зографи при тяхното изписване.“ Участието на Самоковската школа е с по-новите стенописи от 19 век.
Първото реставраторско проучване на куполната част е направено през периода 1974-76 г. от Пламен Петров, дипломирал се в Краковската художествена академия. Временно реставрационните работи са замразени и след това възстановени в началото на 80-те години.
Реставрацията на куполната част отнема повече от 30 години и се прави на приливи и отливи, когато има средства. Финализирана е през 2004 година.
Училището-музей, което е възрожденска сграда, приютява изложби и памет за историята на храма.
Според някои предания тук са заровени костите на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката със сърбите при Велбъжд през 1330 г.
Църквата е била действаща до 1980 година.
Вече четвърта година комплексът „Св. Георги“ е в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Слушайте целия репортаж в звуковия файл.
Снимки: Таня Милушева
