Сценарият е на Влади Киров.
Как стига до идеята да прави филм за сръбско-българската война от 1885 г.
“До идеите се стига обикновено с добри текстове. И когато преди няколко години прочетох текста на Влади Киров, който ни остави без време, Влади почина преди половин година. Текстът беше чудесен и започнахме филма, започна ходене по мъките. Знаете в България как се прави игрално кино. Първо, ходене по мъките около текстовете и около художествените комисии. После, търсене на бюджети, търсене на копродукция, въобще сложно. Много сложен ход е киното!“, коментира Кулев.
За пресъздаването на епохата
“Въпросът отново опира до онази смешна дума – пари. Може да се пресъздаде всяка една епоха. Виждате американските продукции с какви бюджети се движат. Може ли да има едни бюджет от 600 млн. да речем или 800 млн. и това да се нарича игрален филм. Българското, въобще европейското кино, източноевропейското кино изтръгва остатъците на някакви спомени и бюджетът е страшно малък, но да не почваме с това, въпросът беше как се пресъздава епохата“, каза още той.
Сюжетът
“Все пак това е една човешка история, една човешка драма, един път към войната. Не конкретните военни действия разбира се, те са фон, но пътят на хората към войната, пътят на тази странна компания от чуждестранни журналисти и от английски и руски вицеконсули. От една млада селянка, загубила детето си, от една цяла група, от прототипа на Бай Ганьо балкански, който тръгвайки към фронта с идеята да продаде пенкилера стига до гениалното хрумване за парфюма български… “, разказа режисьорът.
Интервюто на Снежана Иванова с Анри Кулев можете да чуете от звуковия файл.
