В иначе така предвидимата Германия в момента много трудно може да се предвиди кой ще управлява след парламентарните избори идната есен. Ясни са може би две неща - няма да е Ангела Меркел, след 15 години канцлер в Берлин тя слиза от политическата сцена, ясно е също така, че без Зелените никой край каналите на река Шпрее няма да може да състави кабинет. След напълно дигитално проведен конгрес тази седмица Зелените имат нова партийна програма, с която дадоха заявка за влизане във властта, а защо не и поемане на управлението.
Едновремешната партия на протеста днес вече е незаобиколим фактор в германската политика. Партията на Зелените е на зряла възраст, 40 години, загърбила буйната си бунтарска младост от 80-те, годините на маршовете за мир срещу разполагането на ядрено оръжие в Западна Германия, на еманципацията на жените и на зараждането на екодвижение. Преодоляно е последвалото вътрешнопартийно боричкане между леви и десни, между радикални еколози и реалполитици.
„Идеологическите борби са приключили. Лявото и дясното крило в партията вече ги няма, или нямат такова значение, както в миналото. По мое време спорехме за основополагащи въпроси, които вече са решени“, казва може би най-известният политик на Зелените Йошка Фишер, бивш външен министър в кабинета на социалдемократа Шрьодер. Фишер, който влезе в Бундестага с маратонки и положи клетва с дънки - нещо немислимо до 1998 година. Днес на мястото на брадатите младежи със собственоръчно плетени шарени пуловери на банките в парламента седят представителите на новото поколение Зелени, избрани с гласовете на градската интелигенция и младите избиратели. Признава го дори Маркус Зьодер, председателят на консервативния Християнсоциален съюз и премиер на Бавария.
„Днешните Зелени са добре възпитани, произхождат от добри буржоазни семейства, вече се обличат прилично, дори модерно. И нямат лошо отношение към парите“.
Мнението на Зьодер е важно - в момента той е най-предпочитаният от германците кандидат за канцлерския пост. А коалиция между консервативния блок ХДС/ХСС със Зелените е най-вероятна след изборите догодина, казва политологът проф. Кай Арцхаймер от университета в Майнц.
„В момента коалиция между консерваторите от ХДС/ХСС и Зелените изглежда реалистична. Чисто теоретично не мога да изключа и ляво правителство в тройна коалиция между Зелените, социалдемократите и Левицата. Но това би била една много нестабилна комбинация заради сериозни идеологически разминавания. А и социологическите данни сочат, че към момента тази тройна коалиция не събира достатъчно подкрепа“.
Бившият външен министър на Зелените Йошка Фишер също е скептичен:
„Не мога да си представя коалиция между Зелените, социалдемократите и Левицата. Левицата не е изчистила нито една тема в програмата си. Няма как да стане. За външната политика би означавало челен удар. Също така трудно мога да си представя, че социалдемократите ще влезнат в правителство със зелен канцлер“.
В миналото ролята на незаобиколим фактор в Германия играеха либералите. И се обезличиха след серия коалиции ту с консерваторите, ту със социалдемократите. Има ли такава опасност и за Зелените? Проф. Арцхаймер:
„Абсолютно! Винаги когато една партия обяви, че е отворена във всички посоки, се излага на риска да не бъде припозната от традиционните си избиратели. В същото време обаче Зелените имат много по-голяма подкрепа в сравнение с либералите, които винаги са били бутикова партия. И съответно ще тежат много повече в управляващата коалиция“.
Приетата на конгреса тази седмица програма на Зелените постави основите за участие в управлението. Според проф. Арцхаймер в нея има силни, но и слаби страни:
„Зелените отговарят на очакванията на традиционните си избиратели, но същевременно се отварят и за симпатизанти на други партии. Всъщност, вече няколко години Зелените следват тази стратегия за привличане на нови избиратели. И тя се оказа успешна, защото подкрепата за партията значително нарасна. Когато говорим за слабости, изненадващо можем да ги открием в частта „политики за климата“. Тук Зелените изпращат все още много общи сигнали, липсва конкретика и ангажимент. Затова вече се чуха и първите остри критики от страна на природозащитниците. Нещо повече - в някои провинции дори се заговори за участието в изборите догодина с т.нар. „еколисти“, т.е. различни от партийните листи на Зелените“.
Сред разочарованите са привържениците на Грета Тунберг.
„При Зелените ми липсва осъзнаването, колко сериозна е климатичната криза и съответно какви политически решения трябва да се вземат“, казва говорителката на Fridаysforfuture Леони Бремер. Съпредседателката на Зелените Аналена Бербок обаче не е съгласна:
„Би било фатално, ако природозащитниците не са по-радикални от политическата партия. Те са тези, които трябва да протестират на улицата“.
Бербок е родена в годината на създаване на Зелените. В тандем с харизматичния Роберт Хабек води партията умело към успех на следващите парламентарни избори.
„Тя е много умна. Усеща душата на Зелените. Умее да вниква в проблемите, да се учи и да се развива. Мога добре да си я представя като част от правителството“, казва Маркус Зьодер, за когото неофициално твърдят, че като алфа мъжкар в германската политика предпочита Бербок за вицеканцлер. Но дали Зелените са готови да поемат политическата отговорност в правителството? Проф. Арцхаймер:
„Да, напълно. Те вече участват в правителствата в няколко провинции, имат опит и на федерално ниво след изборите през 1998 година. Всъщност, именно тогава Зелените преминаха през една дълбока вътрешнопартийна криза на сблъсък между реалполитиците и протестърите, ако мога така да се изразя. Така че сега много биха искали отново да управляват".
Но едно е да искаш, друго и трето да можеш. Какво да очакваме в отбраната или външната политика?
„В германската политика има последователност и този свещен принцип важи и за Зелените. Всички германски правителства следват политика, обвързваща ни със Запада, с трансатлантическото сътрудничество и ЕС. Това няма да се промени. Онези кръгове в Зелените, които навремето искаха Германия да излезе от НАТО, отдавна не са релевантни. В същото време очаквам Зелените да се ангажират много повече с деескалацията на конфликтите по света. Или с други думи, към бъдещи военни операции да заложат повече проекти за подпомагане възстановяването на конфликтните региони“.
Когато българският премиер Бойко Борисов поздрави на немски език Ангела Меркел за 75-ия юбилей на Христиандемократическия съюз, поздравително писмо изпратиха и двамата съпредседатели на Зелените Бербок и Хабек. „Обединява ни идеята, че като партниращи си партии можем да представляваме много и различни граждани на нашата страна“, написаха двамата. Мнозина прозряха между редовете готовност за съвместно управление.
„О, да! Двамата написаха поздравително писмо, което Зелените преди 10 години не биха написали. Така че, да, писмото беше ясен сигнал за готовност за влизане в коалиция“, казва проф. Арцхаймер.
Роберт Хабек обаче категорично отрича тази версия:
„Вероятно ще бъдем принудени да се коалираме с християндемократите, никой не знае. Не копнеем по коалиция с ХДС. Даже напротив, откъде накъде да копнеем за ХДС? Така че не се „пудрим“ за коалиция с християндемократите, а напротив - нападаме ги и ги предизвикваме. Опитваме се да ги изпреварим на изборите, като изземваме тяхна територия. Ако ме питате какво искам, искам управляваща коалиция на Зелените със социалдемократите, защото с тях имаме най-много общи позиции“.
„В момента трудно мога да си представя такава коалиция, защото в скоро време Зелените и социалдемократите няма да успеят да прескочат 50 процента. Със сигурност Зелените отнеха много гласове от социалдемократите - добре образовани хора с добри доходи, работещи в обществения сектор, които досега са гласували за Социалдемократическата партия, днес са склонни да подкрепят Зелените“, смята политологът проф. Арцхаймер. Но в крайна сметка гласоподавателите често пъти решават емоционално кого да подкрепят на избори. И тогава от решаващо значение са личностите. Ребусът става още по-труден за решаване, защото водещата в допитванията партия ХДС все още е без избран лидер и съответно без ясен кандидат за канцлерския пост.
„Много труден въпрос. Той обаче не е „парещ“ за Зелените, защото е по-вероятно те да са по-малкият партньор в коалиция с ХДС/ХСС и канцлерът няма да е от Зелените. Много трудно мога да си представя някой от двамата председатели на Зелените да влезе в управлението с Фридрих Мерц, консервативния кандидат за лидерския пост в Християндемократическия съюз и потенциален канцлер догодина. Мерц изповядва една много старомодна християндемократическа идея, която ХДС отдавна е загърбила. Неговите представи са застинали в миналото. Добро сътрудничество мога да си представя с Маркус Зьодер, министър-председателя на Бавария, който може да се окаже кандидатът на ХДС/ХСС за канцлер“, анализира проф. Арцхаймер.
Другата неизвестна е кой ще е шпитценкандидатът на Зелените - Аналена Бербок или Роберт Хабек? Двамата вече обявиха, че решението ще вземе партиен конгрес след местните избори в Баден Вюртемберт през март, където Зелените са управляваща партия. При всички положения Аналена Бербок би била единствената жена кандидат за канцлерския пост. А това не е най-лошата изходна позиция.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.
