В Косово Албин Курти и неговото движение "Самоопределение" очакват да чуят идната седмица дали ще могат да направят нещо безпрецедентно за младата балканска държава - да съставят сами правителство след съкрушителната победа на извънредните избори на 14 февруари срещу традиционните косовски партии, които се редуваха да управляват през последните 22 години.
Предстои обаче пореден задочен сблъсък между Курти и сръбския президент, защото контролираната от Александър Вучич партия "Сръбска листа", макар и да консолидира вота на косовските сърби, няма да е пречка за бъдещия премиер на Косово. И затова той свободно говори за промяна в подхода към Белград и за хипотетично обединяване с Албания.
Курти е радикален борец за независимост, националист и левичар. Вучич го нарича "марксист и анархист". А Евросъюзът и Съединените щати са притеснени, че настъпва нов ледников период между Белград и Прищина.
Неизбежно ли е това? И не представлява ли Албин Курти всъщност шанс за излизане от омагьосания кръг на безплодни преговори? Това коментира пред БНР Енгелуше Морина от Европейския съвет за външна политика.
Албин Курти изпъква като бунтар още в средата на 90-те години, когато е едно от лицата на студентските протести в Прищина срещу югославските власти.А след избухването на войната през 1998-а, се сближава с човек, чиято съдба ще сполети и самия него малко по-късно.
"След това той стана главен съветник на Адем Демачи - политическия говорител на Армията за освобождение на Косово, който беше известна и уважавана фигура не само в Косово, но и в чужбина. Известен беше като Косовския Мандела, защото беше прекарал 27 години в сръбски затвор.
Албин Курти работи с Демачи дълги години. Накрая и той беше арестуван през 1999-а и тикнат в затвор в Сърбия за противодържавна дейност с присъда 15 години. През 2001-а обаче беше освободен след международен натиск върху Белград", разказа Енгелуше Морина.
Отново в Косово Курти обявява, образно казано, нов - антиколониален бунт - този път срещу мисията на ООН, която дефакто управляваше бившата сръбска провинция до едностранното обявяване на независимост през 2008 година.
Сблъсъци с УНМИК, след това с EULEX, ранена американска посланичка, сълзотворен газ в парламента. Така Курти и "Самоопределение" дадоха да се разбере, че Западът ще си има работа с истински радикали. Които от 2010-а набираха мощ с всеки следващи избори, докато не станаха вече първа сила.
"Това не е първият път, когато той побеждава. През 2017-а за първи път "Самоопределение" финишира първа, но нямаше възможност да състави правителство, защото останалите основни формации се коалираха срещу Курти. Две години по-късно партията му спечели за втори път. Успя да създаде коалиция - с Демократичната лига на Косово, но тя после стана инициатор за вот на недоверие и правителството оцеля едва 52 дни".
Това предателство, смята Енгелуше Морина, подтикна много избиратели да накажат партиите на статуквото, водени някога от сега подсъдимия за военни престъпления Хашим Тачи и от покойния първи президент Ибрахим Ругова.
"Разочарованието се трупа от доста време сред хората в Косово. Защото много правителства се изредиха вече да не изпълняват обещанията си. А проблемите на Косово се трупаха - особено социално-икономическите проблеми. Безработицата е огромна. Образователната система не е атрактивна, нито ефективна. Здравната система, както се видя в разгара на пандемията, е пред колапс".
Тъкмо решаването на тези фундаментални проблеми е приоритет номер едно за Албин Курти, с който той привлече като магнит огромен брой млади избиратели, които са мнозинството от населението.
"Правителството и партията победителка ще имат стабилна подкрепа в парламента. Това винаги е било проблематично досега, защото всички правителства в Косово бяха коалиционни и не винаги се разбираха за някои ключови закони. Пример за това, и то драстичен, е икономическият пакет от мерки за справяне с пандемията. Той се провали 7 пъти в парламента".
Ясно е обаче, съгласява се Енгелуше Морина, че след като отмине еуфорията, не е гарантирано, че всичко ще върви по мед и масло между радикалния националист и левичар Курти и стратегическата му съюзничка - дясноцентристката и политическа пацифистка Вьоса Османи - не по-малко популярна от него бивша кандидатка за премиер от Демократичната лига на Косово, която обаче я отлъчи, защото тя се опълчи на свалянето на Курти от власт миналата година.
"Ако съдим само по политическите идеологии на тези двама нови лидери, трябва да кажем, че те определено не съвпадат. Но те са млади лидери и разсъждават за бъдещето по различен от стандартния начин. Това, според мен, ги обединява. И двамата искат да съсредоточат усилията си върху нуждите на гражданите, върху борбата срещу корупцията и организираната престъпност, и въобще върху укрепването на държавността в Косово".
Тази държавност обаче ще е под въпрос докато по някакъв начин не се стигне до съгласие между Белград и Прищина. А Курти като че ли направи всичко възможно диалогът да спре. Бил чак на пето или шесто място сред приоритетите му.
"Но проблемът си стои. И мисля, че Косово няма да може да върви напред и да укрепне като държава, ако не направи необходимото усилие да бъде намерено решение, което би било приемливо за всички негови етноси, особено за сърбите".
Курти не бяга от контакт с тях, но няма да заложи на стратегическо надиграване с Александър Вучич, смята Енгелуше Морина:
"Но също така от "Самоопределение" обявиха, че възнамеряват да започнат диалог с косовските сърби. Защото несъмнено има необходимост от вътрешнокосовски диалог. Да се чуят тревогите и оплакванията на косовските сърби и да се потърси начин косовските институции да се погрижат за тях. За да спрат сърбите в Косово да бъдат контролирани от... знаете кого.
В Северно Косово все още има остатъци от паралелни институции. Има и политически партии - "Сръбска листа", която е пряко свързана със сръбския президент и е под съмнение дали представлява тъкмо желанията, идеите и визиите на местните сърби".
Защо тогава новият лидер на косовските албанци плаши местните сърби с бъдещо обединение с Албания?
"Той вече доста отдавна смекчи тона по темата. Не обръща толкова голямо внимание на обединението с Албания, защото с хората му май разбраха, че до такова нещо не е толкова лесно да се стигне. Всъщност във въпросното интервю той ясно каза, че обединението е нещо хипотетично".
Шанс нещата да тръгнат в положителна посока все пак има. И събеседничката ми го вижда в новата администрация в Съединените щати. Евросъюзът би трябвало да използва случая и да подходи по-конструктивно:
"Нека не се лъжем - в Косово доверието към Европейския съюз е много ниско. Визовата либерализация е огромен проблем. Гражданите на всички останали страни от региона могат да пътуват без визи в Европа от 2009-а - от цели 11 години. А косоварите са блокирани.
Затова би било добре визите да бъдат отменени. А освен това петте страни членки, които не признават Косово, трябва да направят някакъв компромис, за да може да напреднем с евроинтеграцията си и на Евросъюза да не му се налага да продължава с неутралната си позиция по отношение статута на Косово, която носи само вреда".
Интервюто на Деян Йотов с Енгелуше Морина в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
