Базиликата „Свети Петър”

Базиликата „Свети Петър” в Рим.
БГНЕС
През април 1506 година започва строежът на съвременната сграда на базиликата „Свети Петър” в Рим. Преди това на същото място е имало храм, за който се е смятало, че съхранява гроба на свети Петър - един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, смятан от католиците за пръв епископ на Рим и пръв в списъка на римските папи.
Опитите за укрепване на старата сграда с около 2500 камъка от Колизеума, не са достатъчни и папа Юлий II прави конкурс за проект на нов храм. Печели го Донато Браманте, известен италиански архитект и художник. Строителството продължава повече от век. След Браманте със задачата се заема Рафаело, после и Микеланджело. При окончателното си завършване базиликата е с впечатляващи размери: дължината й е 220 м, а ширината - 110 м.
В храма се влиза през пет порти. Вратата на смъртта е предназначена за погребалните процесии, втората е Вратата на доброто и злото - доброто и злото са изобразени от лявата и от дясната й страна. Следващата е Вратата на Филарет, която се отваря само при специални церемонии - на нея е нарисувана фигурата на Св. Петър. Четвъртата, която е и главния вход към базиликата, е Вратата на седемте тайнства, а петата, Свещената врата, се отваря на всеки 25 години, лично от папата.
Вътре в църквата веднага прави впечатление бронзовата статуя на Свети Петър, с ключове в ръка - тя е запазена още от стария храм и богомолците вярват, че докосването до нея дава чудодейна сила. Красивият балдахин - четири прекрасни колони, свързани от покрив - е увенчан със статуи на ангели. През него в дъното се виждат „катедрата на Свети Петър” и неговото кресло. Балдахинът и катедрата са изработени от големия италиански скулптор и архитект Джовани Бернини.

Още за базиликата „Свети Петър” в Рим, както и за картините на Караваджо и за древния дървен храм в Катманду, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.

четвъртък, 18 май от 17.30 часа
print Отпечатай