Гласове и лица от Симфоничния оркестър на БНР: Костадин Йоцов

Костадин Йоцов
Снимка: архив БНР

В последния час на петъчната вечер на 12 януари 2018 в предаването „Български изпълнители” ще запознаем аудиторията с изкуството на една от водещите фигури в националния ни радиооркестър - първия обоист Костадин Йоцов. Известен сред колегите като изключително прецизен инструменталист, той е и много емоционален музикант, със завладяващо сценично присъствие. Роден е в София. Професионалното му изграждане преминава под опитното ръководство и грижи на един от доайените на българската обоева школа - Христо Късметски. През 1991 едва 21-годишният Костадин Йоцов вече е първи обой в Симфоничния оркестър на БНР, където работи и до днес, а пътят му минава и през изяви като първи обоист в Националния оркестър на Кипър и „Коросан-филхармония” в Истанбул между 2005 и 2008 година. Дългогодишен преподавател в НМУ „Любомир Пипков” в София, Костадин Йоцов два пъти е носител на награди за педагогическа дейност от националните конкурси в Перник и Бургас, а като част от Духовия квинтет на БНР е носител и на отличието „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категорията „Камерна музика”.
На въпроса за приемствеността в българската обоева школа и своето място в процеса на изграждането й, Костадин Йоцов казва:
Аз се опитвам наистина да участвам в създаването на школа и да има някакъв ред в обучението. В смисъл - не кой както чул и както отнякъде разбрал да се опитва да прави нещата, а действително да се опитаме да направим система. Това е най-важното. Конкурсите са нещо добро, но аз съм малко против тях, защото те отнемат много. Необходима е изключителна подготовка. Те са плюс, защото децата се явяват пред публика, трудят се, учат наизуст - всичко това ги развива, но при нас (както и при струнните инструменти всъщност) е много важно да имаш основата - дишането и да контролираш тялото си. Ако ти не можеш да контролираш своето тяло, то не може да вибрира, а нашата „кутия”, която вибрира, е част от тялото ни (главата, гръдния кош). Всичко това е много трудно, защото някои от нещата, които правим, са неща, които тялото по принцип не прави. Ти караш тялото си да прави нещо, което то не трябва да прави - и това е трудното. Това е нещо, което трябва да се тренира и да стане част от теб, част от твоето мислене. Ако мога на това да науча децата - това е най-хубавото. Оттам нататък те много бързо могат да научат всеки един концерт или пиеса и да отидат на всеки конкурс. Слава Богу, децата имат желание и работят, дори в днешното време, с всичките изкушения на Интернет, телевизия, други забавления... Все пак, моите ученици отделят достатъчно време, за да свирят...

Какво още разказва Костадин Йоцов за себе си и как се преливат музикалните нюанси на неговия виртуозен обой, ще разберете, ако се включите на вълните на програма „Христо Ботев” тази петъчна вечер (12 януари) точно в 23.00 часа.