Цветана Манева: В обгрижването на духа да има постоянство като при грижата за децата ни

Публиката ще гледа над 30 спектакъла, каза артистичният директор на форума Цветана Манева.
Снимка: БГНЕС

„Сега има повече актьори, затова, за да се докажеш, трябва време, много добре трябва да знаеш какво искаш да постигнеш в тази работа - да станеш известен, да печелиш пари, което е абсурдно в театъра. … Актьорската професия, въобще театърът, се занимава с духа на човека, с това какво става вътре в него“. Това каза пред БНР голямата българска актриса Цветана Манева, артистичен директор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Манева е категорична, че воденето на хората „под строй“ в театрите в миналото не е било лошо нещо. В предаването „12+3“ по „Хоризонт“ тя обясни:

„Ако някой иска да обгрижва хората, нацията си, трябва да има грижа за културно ниво. Аз съм заобичала оперната и симфоничната музика от едни лекции на професор Стефан Лазаров в неделните дни в Пловдивския театър с оркестър, с певци. … Трябва да има кой да те насочи, кой да те заведе, кой да те обгрижи. В обгрижването на духа трябва да има такова постоянство, както когато се грижат хората за децата си“.

Цветана Манева пита студентите си за какво говорят с родителите си и дали те ги питат как се чувстват. Според нея има липса на общуване между поколенията:

„Ние се отнасяме като зверове един към друг. Това е зверилница. Как се оправя това, аз не знам. Кажи на някой, който не си е гледал добросъвестно кучетата и те са изяли човек, че това става с култура. ... За нищо не е късно, но лошото е, че въобще не се започва“.

„Япония е започнала съвземането си от образованието“, подчерта Манева и коментира, че сегашното увеличение на заплатите на учителите у нас става след години, в които професията е била превърната в „най-непрестижното нещо“. Тя не знае дали е успяла да стане учител на младите актьори:

„Цялата ми енергия отива в това да успея да ги мотивирам да освободят природата си и да опитват, и да правят на стената всичко, което дори подсъзнанието им подсказва, а не което трябва, или стереотипи, с които са се напълнили, да повярват, че тяхната чувствителност е най-важното в тази работа. На сцената трябва да се мисли и да се чувства. Не може едното без другото“.

Интервюто с Цветана Манева можете да чуете в звуковия файл.