Гастрол на трупата на Саша Валц в Тел Авив

Сигурно е много задължаващо фамилното ти име де е и название на популярен танц. За гражданката на света Саша Валц , която живее в Холандия, това не е пречка , защото целият й живот е балет. Била е водеща солистка в младостта си в трупата на една друга голяма звезда - Пина Бауш, а сега близо 50-годишната танцьорка е хореограф и съосновател (заедно със съпруга си - продуцентът Йохан Зандиг) на една от най-популярните балетни формации в света.

Този спектакъл е направен за фестивала в Залцбург преди 8 години. Музиката съчетава квартет на Моцарт с електронната музика на американеца Едгар Варез и с музикалните видения на канадеца Клод Вивие и гръка Янис Ксенакис. Това е канавата, на която Саша Валц е разказала своя „история на света“ в мозайка от балетни сцени с название „Продължава“. В тях се редуват митове като тези за Сизиф, за Орфей и Евридика и за Прометей, действителни исторически факти из живота на гладиаторите и весталките в Рим, историята на Жана д Арк, а също мечтания като танците на Айседора Дънкан. Но едно е общото - усещането, че земното претегляне не действа върху нейните 24 танцьори и гостите й. Тя нарича гости балерини и балетисти извън трупата, които след изключително строг конкурс привлича от цял свят за определен спектакъл или серия от представления.

Две тенденции има в интерпретацията на Саша Валц. От една страна, зрителите имаха чувството, че балетистите са успели да преодолеят гравитацията. Това е невероятен диалог между танцьорите, музиката и пространството. Скоковете на мъжете с такава лекота пореха пространството! А при поддръжките изглеждаше сякаш жените бяха от пух и почти нямаха собствено тегло. Балерините в откъсите в този стил бяха почти през цялото време някъде във въздуха в ръцете на партньорите и там танцуваха, високо от земята. Но най-удивително бе съчетанието на тези два елемента. Високи мъжки скокове с партньорката в ръцете е нещо немислимо, рисковано и направо невиждано. Разбира се много помагат и съответни съоръжения, както и осветлението. Но над всичко е специалната кръгова техника на хореографката.

Втората тенденция бе на „оживелите скулптури“. Зрителят има чувството, че във всеки момент на танците в тази стилистика, въпреки че артистите се вихреха на сцената, ако направиш снимка ще видиш застинала скулптурна група. До най-малките детайли е мислено за ансамбъла, а при общата визия зрителите имат чувството, че скулптурите или куклите (защото има танц на играчките), са оживели. И всичко това изпълнено с уникалната танцувална техника на Валц!

Един от танците бе изпълнен под съпровод на свирещия направо на сцената перкусионист Робин Шулковский. В друг балетистите играеха при пълна тишина, като движещи се сенки.