След демократичните промени през 1989 г. България извървя дълъг път по посока на постигането на по-голяма прозрачност и откритост. За първи път правото на информация беше заложено в новата Конституция на страната, приета 1991 г. Същата година бе приет и Закон за околната среда, който регламентира специално достъпа до информация по отношение на опазването на природата. Въпреки тези първи стъпки, години наред у нас достъпът до информация беше затруднен. Това мотивира няколко представители на българския елит, сред които юристи, журналисти и социолози да обединят усилията си и да създадат фондация „Програма достъп до информация”. Така вече близо 13 години тя работи активно за популяризиране на това основно право на българите. Обучава държавни служители и неправителствени организации, както и осигурява правна помощ на гражданите, решили да упражнят това свое право. След дълго обсъждане през 2000 г. бе приет и Законът за достъп до обществена информация.

“Дискусиите по него помогнаха на много хора да се запознаят с правото си на информация и да започнат да го упражняват”, каза в интервю за Радио България Гергана Жулева, изпълнителен директор на „Програма достъп до информация”. Ако през 2000 г. едва 3 % от българите познаваха това свое право, то през миналата година те вече са достигнали 34 %. Упражнили са го обаче само 8%. Това показват резултатите от проучване на Маркет линкс, направено по поръчка на фондацията. 98 на сто от журналистите са добре информирани за правото на информация и 60 на сто от тях са се възползвали от него в процеса на своята работа. Статистиката показва, че в България се подават многократно повече заявления до изпълнителната власт в сравнение с тези в други държави. Например, за миналата година у нас те са били над 23 000, докато в Холандия, която има два пъти повече население, са били 1 000. Ето как г-жа Жулева коментира този факт:

“Големият брой заявления не винаги говори само за много голяма активност. Това е така, но може и да означава, че просто много малко обществена информация е публикувана на интернет страниците. Ето защо на гражданите им се налага да подават заявления за неща, за които в други страни те са качени на интернет страниците на институциите. Журналистите пък го правят, защото подготвят свои материали, свързани с преобладаващ обществен интерес в момента, например по отношение на договорите за обществени поръчки. Много от случаите, които са отишли в съда и са постъпили при нас от журналисти и граждани, са свързани именно с липсата на прозрачност при спечелените обществени поръчки. Такова нещо в други страни не може да съществува, т.е. договор между държавен орган и частна фирма не може по никакъв начин да бъде защитаван с някаква тайна. Такава промяна в закона, свързана с договорите, беше приета едва в края на 2008 г. и ние се надяваме, че практиката сега ще се промени.”

Кои са основните проблеми, с които се сблъскват българските граждани при упражняването на правото си на информация?

“Все още не достатъчно добре е организиран отговорът на електронните заявления – казва Гергана Жулева. – Техният брой нараства и през последната година те са достигнали 35% от всички заявления. Още през 2000 г. с приемането на закона беше указано, че редът, по който се приемат електронните заявления и им се отговаря, се определя от ръководителя на институцията. Ние се надявахме, че за 8 години тези ръководители на институции ще създадат този вътрешен ред. Досега обаче много малък брой институции имат създаден ред за отговор на електронни заявления. Не случайно вече втора година ние насочваме своята кампания към възможността да се подават електронни заявления и да им се отговаря също по електронен път.”

Румяна Цветкова
Снимка: архив