Животът извън родината е свързан винаги с дълбоки и същностни промени, които се извършват почти невидимо – на вътрешен план. Така е и със Симеон Лепичев. От една страна новата битова реалност се противопоставя на идиличната носталгичност към всичко свързано с родното място – природа, събития и хора; а от друга естествената способност за приспособимост на всеки един индивид го подтиква към приобщаване и приемане на нормите, характерни за новата среда. Процесите засилват чувството за национална идентичност или точно обратното – предизвикват откъсване от националната самоопределеност, когато тя пречи на интеграцията. Тези въпроси отдавна занимават психолозите и ние едва ли бихме могли да кажем нещо ново в тази област, но това върху което можем да се спрем в днешното ни предаване е света на едно момче, което е на границата между детството и зрялата възраст, а животът му вече близо пет години е извън пределите на България. Предлагаме ви да чуете интервюто, което направи Десислава Кръстева.