В много страни по света на този ден се провеждат различни мероприятия - тематични изложби, концерти, срещи и беседи с политици и неправителствени организации за обсъждане на проблемите, съпътстващи живота на възрастните хора – най-вече социални и здравословни. Тези въпроси ще стават все по-актуални и за Европа, чието население бързо остарява. По принцип човешкият живот в напредналите държави се удължава, благодарение на завоеванията на медицината и развитието на икономиката. Като цяло възрастните хора в 21-ви век водят много по-активен начин на живот от своите връстници преди 50 години. Те са по-здрави, по-жизнени, по-информирани, по-трудоспособни… Не е голям обаче процентът на хората в България, които след пенсионирането си успяват да си намерят работа, за да си осигурят заетост и допълнителни доходи. Повечето от мъжете пенсионери работят най-често като дневна и нощна охрана на различни обществени и частни обекти, като общи работници по строежите или продавачи по пазарите. За жените възможностите за трудова заетост след излизане в пенсия са още по-ограничени. Малка част от тях успяват да си намерят работа като детегледачки или домашни помощнички. Други работят като продавачки по магазините и пазарите. Единици са добрите специалисти в определени области като счетоводители, лекари, медицински сестри, които работодателите оставят на работа и след навършване на възрастта за пенсиониране, която в момента е 60 години за жените и 63 години за мъжете. Истината е, че водещата причина българските пенсионери да търсят заетост са малките пенсии. Таванът на пенсиите в момента у нас е 490 лв. Най-ниската пенсия пък е под сто лева. Средства, крайно недостатъчни за възрастните хора, за да изживеят нормално и достойно старините си. Защото след като заделят необходимите пари за лекарства, ток, вода, парно и телефон, от пенсията са останали само пари за основни хранителни продукти.

Повечето възрастни хора в България трудно могат да отделят пари, за да си купят нова дреха или обувки. Те доизносват това, което са успели да си набавят, докато са били в активна трудоспособна възраст, или са редовни клиенти в магазините за втора употреба. За да успеят да вържат някак двата края, все по-често възрастни хора са принудени да продават жилищата си или да ги заменят за маломерни. От доходите, които имат, хората от третата възраст в България трудно могат да заделят пари за театър, кино или концерт. Някои от тях обаче – възрастни на години, но млади по дух, намират начини да поддържат живи социалните си контакти.

Събират се в различни клубове, общуват, организират си туристически походи, различни курсове, усвояват нови практики и умения като работа с компютър, ползване на интернет и т.н. Като цяло обаче за разлика от своите връстници в развитите европейски страни българските пенсионери трудно си позволяват да се отдадат на заслужена почивка. Нашенци не кръстосват близки и далечни страни, увлечени от приятни преживявания и гледки на природни забележителности. След като получат правото да вземат пенсия, повечето от хората в третата възраст се връщат в родните си къщи по селата. Някои от тях започват да гледат животни, да обработват земя. По този начин си осигуряват пресни зеленчуци, приготвят зимнина, а и помагат на децата си. Случва се и така, че подгонени от безпаричието и липсата на възможност за реализация на трудовия пазар у нас, младите намират работа зад граница. Немалко от успелите да се устроят извън страната привикват и своите родители- пенсионери. Ако все пак възрастните се окажат костелив орех и не желаят да напуснат родното място, започват да получават финансова подкрепа от децата си, за да преживеят по-сносно своите старини.

Автор: Диана Христакиева