Изграждането на петролопровода, който се планира да облекчи натоварения трафик през пролива Босфора, бе един от най-спорните проекти на България с Русия, подписани от предишното българско правителство. Но позицията на настоящия кабинет на премиера Бойко Борисов, че независимо от някои резерви, строежът на „Бургас – Александруполис” ще продължи, не е изненадваща. Проектът бе замразен, за да се проучи неговата икономическа ефективност.
В меморандума по проекта между България, Русия и Гърция се предвижда руската страна да гарантира капацитета на нефтопровода и да осигурява суровината. По съоръжението ще се пренасят 35 млн. тона петрол годишно от руското пристанище Новоросийск, през българска територия, до гръцкия порт Александруполис. От транзитните такси България ще печели 35 млн. долара, или по долар за тон.

“Целият пазарен риск ще бъде за сметка на доставчиците, а не на държавата”, подчерта министър Трайков, като уточни, че руският консорциум, който държи мажоритарния дял в проекта, е дал гаранции за неговата рентабилност. България мисли как да увеличи потенциалните си ползи от проекта за построяването на петролопровода „Бургас – Александруполис” и една от идеите е да се осигури участие на български фирми в транспорта на нефт от Новоросийск до Бургас, каза преди време министър Трайков. Той недвусмислено показа, че България не е доволна от договорените транзитни тарифи и таксите за транспортиране на суровината през нейна територия.

Относно сигурността, Александър Тараканов, главен изпълнителен директор на МПК „Транс Болкан Пайплайн”, заяви, че ще бъдат предприети най-съвременни и модерни мерки, а във връзка с опазването на околната среда морският участък на тръбопровода ще бъде оборудван със собствени нефтосъбирачи. Едно от условията, свързани с околната среда и социалните фактори, е проектът да бъде приемлив и за обществеността. Строежът на петролопровода в гр. Бургас предизвика остра реакция от страна на гражданите.

„Тези настроения и реакции не са тайна и те са основната причина, поради която ние подхождаме толкова внимателно по този проект – коментира министър Трайков. – Без да предопределям 100 процента бъдещето, е ясно, че по най-подходящия начин обществеността трябва да бъде информирана и активно въвлечена при осъществяването на проекта.”

Според данните, представени от МПК, от 1000 подобни инсталации функциониращи в света, досега няма сериозен инцидент, който да е навредил на природата. Строителството на петролопровода трябва да започне през 2011 г., а въвеждането му в експлоатация да стане през 2013 г.