Българската банкова система запазва стабилността си и във времена на глобална финансово-икономическа криза. Макар и при силно рестриктивни условия, банките продължават да кредитират населението и бизнеса. По-високите лихви по кредитите предизвикват недоволство сред кредитоискателите, но пък притежателите на депозити са доволни от високите лихвени нива. Впрочем именно високите лихви задържат в страната чужд капитал, който предпочита да ползва услугите на българската банкова система.  

Доскоро лихвите по депозитите в България се движеха около 9-10 процента на годишна база за тримесечни депозити, сега са около 7 процента. Това е изключително високо ниво, като се има предвид, че в началото на 2008 г. лихвите по депозитите бяха от порядъка на 3,5-4 процента, напомнят експерти. По-високи са лихвените проценти по кредитите – на нива от 10-12 процента, с което банките компенсират повишените си разходи по осигуряване на свеж финансов ресурс. В условията на глобална стагнация този ресурс не може да дойде от банките-майки, затова търговските банки у нас го набавят от вътрешния паричен пазар – от депозитите на населението. В силно конкурентната среда за привличане на тези свободни средства поведението на банките е твърде агресивно. Обирането на “горещата парична маса” от населението се компенсира с високите лихви по депозитите. Около 52 процента от капитала на българските банки е собственост на 5 чужди финансови институции. При сегашните високи лихвени нива по депозитите чуждите банки предпочитат да държат депозираните в тях финансови средства в клоновете си в България. У нас печалбата от лихви е изключително добра. Да се държат пари в български банки в момента е най-изгодното място в Европа. За сравнение – по данни на Европейската централна банка доходността в Белгия от тримесечен депозит например е 0,96 процента, а в Кипър – около 4 процента. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН посочва конкретни цифри за увеличението на чуждите депозити в банките у нас: 

“В началото на 2008 г. в българската банкова система имаше някъде около 5 млрд. лева чужестранни депозити. За около 2 години тези депозити се увеличиха някъде на около 18-19 млрд. лева чуждестранни депозити. Това бяха и са депозити предимно на чуждестранните акционери на българските търговски банки тук. Тоест, чуждестранните акционери преценяват, че банковата система работи добре и трупа достатъчно високи печалби. Затова предпочитат да поддържат свои собствени финансови ресурси в нашата банкова система. И това обяснява този рязък прираст на чуждестранните депозити в банковата ни система – скок от 5 млрд. лева в началото на 2008-а на 18-19 милиарда. Трябва да се отбележи, че от октомври миналата година тази тенденция сравнително леко се пречупи. Сега имаме около 16 млрд. лева чужди депозити в българската банкова система, но това не е съществено намаление. Може да си представим каква щеше да бъде ситуацията, ако лихвите бяха по-ниски, отколкото са в момента. Тогава и атрактивността на поддържането на чуждестранни депозити в българските банки нямаше да е толкова висока. И беше твърде възможно да има изтегляне, изтичане на такъв капитал от българската банкова система.” 

В период на незапомнени икономически турбуленции и липса на доверие в банковите институции по света, в България не се наложи нито една банка да бъде принудително капитализирана от държавата, каквато е ситуацията в много от най-развитите пазарни икономики, напомни наскоро управителят на БНБ Иван Искров. Днес финансовата система на България е синоним на стабилност, предвидимост и спокойствие, посочи още той. В основата на тази стабилност стои режимът на валутен борд, въведен в страната през 1999 г. и политиката на строги регулации от страна на Централната банка на България.