Българската банкова система запазва стабилността си и във времена на глобална финансово-икономическа криза. Макар и при силно рестриктивни условия, банките продължават да кредитират населението и бизнеса. По-високите лихви по кредитите предизвикват недоволство сред кредитоискателите, но пък притежателите на депозити са доволни от високите лихвени нива. Впрочем именно високите лихви задържат в страната чужд капитал, който предпочита да ползва услугите на българската банкова система.
Доскоро лихвите по депозитите в България се движеха около 9-10 процента на годишна база за тримесечни депозити, сега са около 7 процента. Това е изключително високо ниво, като се има предвид, че в началото на 2008 г. лихвите по депозитите бяха от порядъка на 3,5-4 процента, напомнят експерти. По-високи са лихвените проценти по кредитите – на нива от 10-12 процента, с което банките компенсират повишените си разходи по осигуряване на свеж финансов ресурс. В условията на глобална стагнация този ресурс не може да дойде от банките-майки, затова търговските банки у нас го набавят от вътрешния паричен пазар – от депозитите на населението. В силно конкурентната среда за привличане на тези свободни средства поведението на банките е твърде агресивно. Обирането на “горещата парична маса” от населението се компенсира с високите лихви по депозитите. Около 52 процента от капитала на българските банки е собственост на 5 чужди финансови институции. При сегашните високи лихвени нива по депозитите чуждите банки предпочитат да държат депозираните в тях финансови средства в клоновете си в България. У нас печалбата от лихви е изключително добра. Да се държат пари в български банки в момента е най-изгодното място в Европа. За сравнение – по данни на Европейската централна банка доходността в Белгия от тримесечен депозит например е 0,96 процента, а в Кипър – около 4 процента. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН посочва конкретни цифри за увеличението на чуждите депозити в банките у нас:
“В началото на 2008 г. в българската банкова система имаше някъде около 5 млрд. лева чужестранни депозити. За около 2 години тези депозити се увеличиха някъде на около 18-19 млрд. лева чуждестранни депозити. Това бяха и са депозити предимно на чуждестранните акционери на българските търговски банки тук. Тоест, чуждестранните акционери преценяват, че банковата система работи добре и трупа достатъчно високи печалби. Затова предпочитат да поддържат свои собствени финансови ресурси в нашата банкова система. И това обяснява този рязък прираст на чуждестранните депозити в банковата ни система – скок от 5 млрд. лева в началото на 2008-а на 18-19 милиарда. Трябва да се отбележи, че от октомври миналата година тази тенденция сравнително леко се пречупи. Сега имаме около 16 млрд. лева чужди депозити в българската банкова система, но това не е съществено намаление. Може да си представим каква щеше да бъде ситуацията, ако лихвите бяха по-ниски, отколкото са в момента. Тогава и атрактивността на поддържането на чуждестранни депозити в българските банки нямаше да е толкова висока. И беше твърде възможно да има изтегляне, изтичане на такъв капитал от българската банкова система.”
В период на незапомнени икономически турбуленции и липса на доверие в банковите институции по света, в България не се наложи нито една банка да бъде принудително капитализирана от държавата, каквато е ситуацията в много от най-развитите пазарни икономики, напомни наскоро управителят на БНБ Иван Искров. Днес финансовата система на България е синоним на стабилност, предвидимост и спокойствие, посочи още той. В основата на тази стабилност стои режимът на валутен борд, въведен в страната през 1999 г. и политиката на строги регулации от страна на Централната банка на България.
“Хората трябва да си дадат сметка кое е по-доброто, казва Гарабед Минасян. – Дали, от една страна, лихвите по депозитите и по кредитите да бъдат високи, което да спомогне за обирането на тази гореща парична маса от населението и така да се избегне натискът върху цените. Докато вторият вариант според мен, тоест ниски лихви по депозитите и по кредитите, категорично ще бъде катастрофа. Ще се доближим плътно до събитията от 1996-1997 г.”Държавите от ЕС подкрепят Кристалина Георгиева за втори мандат, начело на Международния валутен фонд. Новината беше съобщена днес от белгийския вицепремиер Венсан ван Петегем, след заседанието на министрите на икономиката и финансите на ЕС в Брюксел. По..
Не бих се фиксирала върху дата, важното е през 2025 г. България да е в еврозоната и това е реалистично . Така отговори на брифинг в София управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Знаем, че за България влизането в..
Двайсет и шест български винопроизводители представят своя продукция на най-голямото в света международно изложение за вино и спиртни напитки “Провайн 2024 г.“ в Дюселдорф, съобщи Министерството на земеделието и храните. Събитието се открива днес и..
Румънска компания „OMV Petrom“, която е част от австрийската OMV изцяло ще оперира офшорния блок "Хан Аспарух". Дружеството поема досегашното участие в..
53% от интернет потребителите в България (над 2 800 000 души) са онлайн купувачи, докато през 2018-2019 г. те са били една трета от тази цифра...
Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти. Това стана ясно на среща в София..