На 12 октомври в Българската национална филмотека в София се състоя премиерата на документалния филм "Имигранти". Режисьор и продуцент на лентата е Андрей Алтъпармаков. Филмът му проследява съдбата на наши преселници в Испания през тежките години на българския преход.

„Познавах отпреди двама от основните герои във филма – Митко и Йовка – разказа за Радио България Андрей Алтъпармаков. – Няма да забравя, когато преди 8 години ги изпращах за Испания. Йовка беше бременна в седмия месец. В рейса с тях пътуваха основно млади хора, българи, на възраст от 18 до 23-24 г. Всичките с големи багажи, което показваше, че не заминават на екскурзия, а целенасочено напускат България. Това беше в най-тежкият период за страната, когато голяма част от сънародниците ни имигрираха в Испания, в САЩ, дори в Австралия.”

За младото семейство последвали трудни първи месеци в непознатата страна. Година-две по-късно обаче те се установяват във Валенсия и Андрей Алтъпармаков решава, че от тяхната история става интересен филм. Във Валенсия режисьорът се запознава с още нашенци с не по-малко интересни съдби. Решава да дообогати сценария и да разкаже и за техния живот и сблъсъците им с новата действителност. И тогава се появяват и испанските герои. Така историята за съдбата на едно имигрантско семейство прераства в история за съдбите на няколко българи и испанци.

„Защото се оказа, че всички наши герои имат до себе си едно испанско семейство или по някой испанец, който чистосърдечно, от човешка гледна точка им е помогнал да се адаптират към условията в Испания – разказва Алтъпармаков. – Опитахме се да видим доколко може българинът, търсейки нов, по-добър начин на живот, да постигне душевно равновесие – продължава той. – Защото това не е лесно. Както казва една от героините ни: „Аз мога всичко да си споделям с моите приятелки, но не мога да си споделям спомените.”

Според режисьора тази голяма тъга, която героите от филма изпитват по България, е рана, която няма да зарасне цял живот. Не по-малък е интересът на Алтъпармаков към децата на имигрантите – поколението, родено и отраснало в Испания. Той е снимал пристигането в България на двете деца на Митко и Йовка. Момчетата не знаели български, но след месец говорели вече само на нашия език. „Това поколение е много интересно. Не зная как ще се оформи, дали ще носи у себе си България като своя родина, или ще бъде вече така адаптирано, така асимилирано, че ще се чувстват испанци. Бъдещето ще покаже” – заключава той.

Докато снимахте филма, какво Ви направи по-особено впечатление? Тези наши сънародници като дървета без корен ли са?

„Всичките те имат корени. С голямо чувство говореха за България. Гледат колкото може по-често, през отпуската да отскочат до тук. И може би това усещане за България ги е сплотило. Те живеят задружно, търсят се, ходят си на гости, заедно посрещат Коледа, Нова Година. През лятото, когато имат възможност, ходят на пикник.”

Най-силно впечатление на режисьора прави изключителната отзивчивост и човещина на испанците. „Те са минали по този тежък път – разсъждава той. – Защото Испания след Гражданската и Втората световна война е имала тежък икономически път на развитие. Много хора от там емигрирали във Франция, в Италия, в Германия. Отивали в чужбина да работят за година, две, три, пет, но се връщали, събрали малък капитал, и развивали собствен бизнес. Изглежда в лицето на младите българи те виждат своя живот, прекаран в емиграция, и затова искат да им помогнат.”

Алтъпармаков е впечатлен от нагласата на испанците – да правят добро и да не мислят дали ще им се върне. Съдбата ще им го върне. „Затова напълно безкористно помагат на нашите – смята той. – Може да се каже, че за да се чувстват нашите герои от филма пълноценни хора, които имат работа, това се дължи най-вече на човешката нагласа на испанците, които по такъв начин са им помогнали.”

Може би донякъде съдбата на едните и другите е обща, но все пак, когато говорите за испанците, използвате термина „емигранти”, докато нашите сънародници наричате „имигранти”.

„Да, защото испанците са знаели, че кризата ще отмине и отиват да работят, но знаят твърдо, че се връщат. Докато българите категорично заявяват, че заминават и чак на стари години биха се замислили дали да се приберат. Нищо не се е променило в България. Бюрокрацията е същата – споделяха сънародниците ни. Навсякъде искат рушвети, когато трябва да се извадят някакви документи.”

Каква бе причината да направите премиерата на 12 октомври?

„Избрахме датата на премиерата съвсем целенасочено. Българската национална филмотека има една много хубава инициатива – отбелязва националните празници на страните от ЕС с прожекция на някой добър филм от съответната страна. Затова се обърнах към директора на Филмотеката с предложение преди испанския филм да направим премиера на този филм, който е свързан с Испания. И той се съгласи”.

Представяйки филма на публиката преди началото на прожекцията, Андрей Алтъпармаков каза: „Така както преди 500 г. Колумб и моряците му са отплавали да открият нов път за Индия, но са открили Новия свят, нека така и нашите българи, напускайки България, да открият нов свят и да се адаптират, да живеят, да се реализират в този нов свят. Но нека да се върнат някога в България.”

За силното емоционално въздействие на филма „Имигранти” допринася и изборът на музиката за саундтрака. Отначало замисълът е бил тя да е изцяло испанска, но по време на монтажа на заснетия материал от само себе си за основна музикална тема се налага една от най-емблематичните български песни, скъпа на всеки наш сънародник – „Хубава си, моя горо”. Нейната инструментална версия звучи в лентата в изпълнение на испанска китара.