Една от причините е, че собствениците им имат по-висока мотивация за запазване на активите си в сравнение с назначените отвън мениджъри. Освен това фамилният бизнес е по-отговорен, гъвкав и дългосрочен в инвестициите си, а това са много важни козове за оцеляване в кризисни моменти, твърдят експерти от бранша.

От началото на 2009-а повечето фирми в страната са отчели рязък спад в печалбите си, а някои чуждестранни компании, които от години оперират на българския пазар, дори закриха офисите си в очакване на по-добри времена. Оказва се обаче, че малките семейни дружества се справят учудващо добре в тежката икономическа ситуация. По данни на Европейската мрежа на фамилните организации /GEEF/ около 75 процента от бизнеса на Стария континент се управлява от фамилии. Факт е, че и преобладаващата част от българските фирми са фамилни – сред тях има големи компании в корабостроенето, в банковия и застрахователния сектор, недвижимите имоти и продажбата на автомобили. Но най-често семействата у нас се захващат с малък и среден бизнес – като хотелиерство, ресторантьорство, откриване на квартални магазинчета, в сферата на услугите и др. Според експертите тези фирми са по-устойчиви, защото гледат по-дългосрочно на бизнеса си и обикновено не търсят бързи печалби чрез спекулации и рискови ходове. За много от собствениците им не е толкова голям проблем, ако една инвестиция се възвърне едва след 10-15 години, защото знаят, че ще предадат фирмата си силна в ръцете на следващото поколение. Още за предимствата на семейните компании в условия на криза научаваме от Христо Илиев – председател на Сдружението на фамилния бизнес в България.

„Нашият анализ показва, че те са много по-малко склонни към рискови сделки и към теглене на големи кредити. А общо взето, в момента най-сериозни проблеми имат онези компании, които са задлъжнели към банките. В повечето случаи обаче това не са фамилните компании. Забелязваме и още нещо – все повече опитни и доказали себе си мениджъри избират да работят за семейния бизнес, тъй като познават лично собственика на фирмата и когато имат проблем, могат да се обърнат директно към него. Освен това фамилните компании са далеч по-коректни и отговорни към служителите и партньорите си, тъй като за повечето собственици фирмата им е част от имиджа на семейството пред хората.”

Не е тайна, че личният интерес на собственика е далеч по-сериозен стимул отколкото усилията, които назначеният отвън мениджър се старае да демонстрира пред шефовете си. Затова според Христо Илиев е много важно за семейните фирми да мотивират наследниците да поемат бизнеса на родителите си.

„Специално за България почти всички фамилни компании са на т.нар. „първо поколение”, т.е., те не са придобити в наследство – твърди Христо Илиев. – Затова при нас основното предизвикателство е на първо място да изградим едни стабилни фирми, но и в същото време да създадем условия нашите наследници да поемат бизнеса и да продължат нашето дело. Практиката показва, че в повечето случаи семейният бизнес у нас се наследява от синовете и дъщерите. Много често те се завръщат в България, след като са се сдобили с дипломи от чужди университети, за да помагат на родителите си с новия си опит, донесен отвън, и с едно модерно, по-гъвкаво мислене. Така новото поколение допринася за повишаване на конкурентността на семейния бизнес в условия на криза.”