Най-голяма част от времето на българското население отива за сън /40 процента/, следвано от грижата за домакинството /15 процента/, което включва приготвяне на храна, почистване, грижи за децата и възрастните хора в семейството. Средно около 8 часа на ден работи българинът, като трудовата заетост при мъжете е с около 40 минути по-дълга в сравнение с жените. За сметка на това нежният пол отделя повече време за допълнителна работа. През годините намалява делът на развлеченията и те заемат едва седем на сто от денонощието на българина. Той предпочита да си отпочива като общува със съседи, приятели и близки или като се отдава на разходки и туризъм. Значителна част от времето си хората отделят и за четене, гледане на телевизия и слушане на радио. Такива са резултатите от последното изследване на бюджета на времето, проведено от Националния статистически институт /НСИ/ в периода 2001-2002 г. От този месец статистиците започват ново, петото по ред, целогодишно проучване на бюджета на времето. То е част от програмата на Евростат за единно изследване на бюджета на времето в европейските страни. Това дава възможност за съпоставяне на резултатите в европейски мащаб. Подобно изследване позволява също да се анализират протичащите в обществото икономически и социални процеси, както и на базата на изводите от него да се формират нови политики. 

“От профсъюзите получихме писма с предложение да включим в изследването и пътуването на хората до работата, защото смятат, че се губи много време за пътуване – дава пример Йордан Калчев от НСИ. – В западните страни също е дълго времето за пътуване, защото хората предпочитат да живеят в периферията на града. Но тук възниква въпросът как да се оптимизира транспортната ни мрежа.”

В изследването са включени над 3 000 домакинства от цялата страна, които попълват специален Дневник за използване на времето. В него те трябва да запишат какво са правили в рамките на едно денонощие. Бюджетът на времето е универсален показател, който позволява да се характеризират условията на живот в отделните страни, обяснява Йордан Калчев.

“Когато говорим например за домакинския труд, няма страна, в която мъжете да отделят повече време за домакинска работа отколкото жените – казва Елка Якимова, ръководител на проучването за България. – Друг е въпросът, че в някои от европейските страни, например скандинавските – Швеция, Финландия, времето, което мъжете отделят за домашен труд, е по-близко до това на жените. Докато в страни като България и Италия са много по-драматични разликите. Например, мъжете у нас посвещават около 2 часа и половина на домашните задължения, докато жените отделят над 5 часа за домакински труд. В Италия различията са още по-големи. Домакинският труд се повлиява от развитието на икономиката. С навлизането на всякакви улеснения в домакинството като миялни машини, перални и т.н., с развитието на кулинарната индустрия, той изисква все по-малко време. За да направи баба на село една баница, това й отнема час-два, докато в града можем да я направим с готови кори и това ще ни отнеме половин час.”