10 милиона лева са спечелили от отвличания българските престъпни групи, 15 неразкрити покушения се разследват в момента от специалното звено в прокуратурата. Престъпниците се преквалифицираха, след като рекетът и грабежите спряха да носят добри печалби. На мода станаха отвличанията, които се превърнаха в доходен бизнес.

Защо да рискуваш да ограбиш банка, когато можеш да отвлечеш бизнесмен или пък син на милионер, за което да поискаш голям откуп. Организацията на престъпните групи у нас е изключително професионална и прецизна, засега “издънки” няма. Месеци наред те следят бизнеса и навиците на жертвата, знаят готови ли са близките да платят искания откуп. От този бизнес се печелят милиони, похитителите са нагли и не се колебаят да стигнат и до убийство.

“Този бизнес е печеливш заради отделните бързи удари, защото суми от 500 хил. до 1 млн. евро, а в някои държави и повече, се получават за кратко време – каза в интервю за Радио България Цвятко Цветков, експерт в противодействието на организираната престъпност и бивш секретар в МВР. – Но този бизнес е и много рисков. В редица държави специализираните органи постепенно овладяха ситуацията и го направиха рисков за самите изпълнители до такава степен, че в някои страни престъпните групи се отказаха от него. “Най-чувствително място” в отвличанията е предаването на парите. Това е единственият шанс за полицията да хване похитителите. Друг риск е свързан с харченето на получените суми, а в България контролът на финансовите потоци е на доста ниско ниво.”

За съжаление почти в половината от случаите близките на похитените не търсят съдействие от полицията. Получава се нещо като Параграф 22. От една страна хората нямат доверие в специализираните органи, от друга – близките се страхуват за живота на отвлечения и предпочитат “да играят” по правилата на похитителите, като платят искания откуп. Италия, която имаше такъв проблем в средата на 80-те години на миналия век, се справи бързо с отвличанията, като принудително блокира банковите сметки и имуществото на семействата на жертвите. Така плащането на откуп става невъзможно. “В други страни се практикува просто да не се плаща, независимо от риска за жертвата” – допълва Цвятко Цветков. “Но тук има тънък психологически и чисто човешки момент.” Кой става обект на похищение в България?

“Хората, които могат без особени затруднения, да намерят суми, каквито престъпниците искат от тях – отговаря Цвятко Цветков. – Много от бизнесмените у нас демонстрират разточителен и луксозен начин на живот. Той дава не само информация на престъпниците, но дразни и обикновените граждани. Стига се до абсурдната психологическа ситуация, при която хората казват: “Абе, този е богат, нека да си плати.” Защото в България дълго време имаше несправедливо разпределение на обществени блага и забогатяване на отделни хора, което ставаше пред очите на гражданите и обществото. Сега по-богатите си създават лична охранителна мрежа, за да намалят риска от отвличания. Ще дам един пример. Последният случай на отвлечен син на милионер бе в “Студентски град” в столицата. Потенциалният риск за бъдещи отвличания на това място е голям, тъй като там учат децата на доста заможни хора, които демонстрират възможностите си с луксозни коли и харчене на огромни суми. А “Студентският град” е територия, в която много лесно някой може да бъде отвлечен и много малко хора се охраняват.”

Зачестилите отвличания на известни бизнесмени и техните деца, действително уплашиха богатите българи. От страх да не пострадат близките им те започнаха да сменят луксозните си автомобили с по- обикновени. Строителен бос например е заменил последния модел БМВ с “Фолксваген Голф”. За да не привличат вниманието, заможните българи намаляват и охраната си, но се обучават сами да гарантират сигурността си.

За да се пресече разпространението на този “бизнес”, българското правителство предвижда сериозни промени в законодателната уредба, които драстично ще увеличат наказанията за отвличане с цел откуп.