Българска документална поредица, снимана като риалити, взе неотдавна специалната награда на журито в раздела “Телевизионни формати” на Международния телевизионен фестивал “Златната ракла” в Пловдив. В нея популярни личности гостуват на обикновени хора, повече или по-малко успешно се вписват в ежедневието им и го коментират за зрителя. Така влизането в различна социална, етническа, професионална среда или просто в друг начин на живот ражда интересни наблюдения и съпоставки. Сред най-гледаните епизоди в поредицата “Животът на другите” по БНТ са свързаните с етническото съжителство. В един от тях виждаме как Мария Силвестър живее в ромско семейство с пет деца в столичния квартал Факултета, споделя храната и ежедневните им грижи. 

“Мария Силвестър е телевизионна водеща, която ние взехме заради един леко закачлив момент – известната група “Братя Мангасарян”. Един от нейните членове всъщност е съпруг на Мария – разказва Христо Хаджитанев, автор на концепцията за поредицата. – Оттам ни хрумна идеята: добре, ти живееш с един мъж, който се представя за циганин, но какво е да живееш с истински роми? И тя беше единствената звезда, която откликна, което не е никак маловажно. Всъщност, за всеки от епизодите водехме преговори паралелно с две-три звезди, и сме получавали сериозни откази. В ромския квартал не беше лесно да се снима заради битовите условия. Освен това, ромите са и импулсивни люде и постоянното идване на хора от различни части на Факултето за нас беше голямо предизвикателство. Затрупваха ни често с молби да им дадем пари, защото се снимат. Т.е. – имаше редица дребни конфликти между нас и групички, които направиха снимките трудни и за екипа, и за Мария. Тя обаче геройски се справи с всички предизвикателства.”

След дните, прекарани с ромското семейство, Мария Силвестър споделя, че гледа с други очи на своя собствен живот. Радикална смяна в професионален план и в стандарта си на живот преживява ексдепутатката и телевизионна водеща Юлиана Дончева. Тя се превръща в санитарка от Първа хирургия на “Пирогов”. Мис България 2007 Юлия Юревич пък е изпратена на село, в почти обезлюдена махала. Там красавицата трябва да храни животните, да рине свинска тор, да дои коза... Волейболната звезда Любо Ганев, висок 210 см, влиза в ролята на възпитателка в детска градина. Филмовият режисьор Андрей Слабаков, който е заклет пушач и ненавижда физическите натоварвания, попада сред хора, които практикуват екстремни спортове.

“Сблъсъкът беше много интересен. Той беше свързан с това, че екстремните спортисти, които бяхме избрали, са семейство, което води и доста здравословен начин на живот – продължава Христо Хаджитанев. – Тяхната житейска концепция е, че тези спортове достатъчно вдигат адреналина, за да се компенсира той с пиене, пушене, употреба на наркотици и т.н. Андрей Слабаков, разбира се, защитаваше бохемската си линия и начин на живот, отстояваше правото си да пуши и да си пийва, като същевременно направи и немалко опити да се впише в новата среда и наистина да практикува екстремни спортове. Но, като че ли действително това са два различни начина на живот, които трудно намират общи точки помежду си.”

Според Христо Хаджитанев документалното риалити е интелигентно и отразява живота такъв, какъвто е. А той носи много повече информация от това, което може да се извади, ако се затворят няколко човека в нереална среда и се снимат с камери, твърди Хаджитанев:

“Смятам, че такъв тип предавания, такава форма на телевизионно развлечение, но със значими теми и съдържание, трябва да се насърчава и развива. Но аз мисля, че и по естествен път ще започнат да се появяват все повече продукти от този тип. В един момент големите чисто развлекателни проекти почват да губят притегателна сила, защото започват да се повтарят в емоцията, която носят, в проблемите, които поставят, ако изобщо има такива. Докато в този тип поредици всеки епизод може да носи напълно различна емоция и послание. Да забавлява по напълно различен начин и най-вече, да бъде общественополезен под една или друга форма чрез въпросите, които повдига. Защото, в крайна сметка, ако зрителят е докоснат, развълнуван, но чрез развлечение, тогава телевизията може би е свършила наистина полезна работа. Надявам се да продължим сътрудничеството с БНТ по отношение на този проект. Смятам да предложим подобни проекти и в комерсиални канали, защото и те се гледат от широката аудитория и би следвало да се занимават повече с това, което интересува и вълнува живо хората.”