Въпреки че вече 20 години България върви по пътя на демокрацията, не са много примерите, които могат да бъдат дадени, за прякото участие на българските граждани в решаването на важни национални или местни въпроси. Оказва се, че страната ни е единствената сред балканските държави, в която не е провеждан национален референдум след демократичните промени. Миналата година жителите на черноморските градове Бургас и Созопол имаха възможност да изразят своята позиция във връзка с изграждането на петролопровода “Бургас – Александруполис”. И макар че по-голямата част от гласувалите бяха против построяването му, резултатите и от двата местни референдума са нелегитимни. Причината е, че не беше постигната необходимата според тогава действащия Закон за допитване до народа активност от 50 процента плюс един от имащите право на глас. В края на месец май 40-то НС прие нов Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според вносителя му Янаки Стоилов от БСП, той предвижда сравнително голям кръг от проблеми, по които българските граждани могат да се произнесат на местен или национален референдум. Стъпка напред е и възможността той да бъде иницииран от гражданите, а не само от парламента, МС или държавния глава, както беше по стария закон. Представителите на гражданските организации в България признават постигнатия напредък с новото законодателство, но в същото време смятат, че то не стимулира гражданската активност. Според сега действащия закон, за да бъде признато решението на референдума, в него трябва да са участвали не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори. Подобно изискване е непосилно, категорични са неправителствените организации. В подкрепа на това докторът по конституционно право Мартин Белов посочва, че по традиция най-високо е участието на гражданите в изборите за НС, следвани от тези за местна власт и най-накрая се нарежда гласуването на референдум. Ето защо тринайсет граждански организации изпратиха писмо до новия парламент с настояване това изискване да бъде отменено напълно или референдумът да се признава за валиден при 20 процентно участие на гражданите. Другото тяхно искане е да бъде намален необходимият брой подписи на граждани, които могат да инициират национален референдум. В първоначалния вариант на закона, приет на първо четене в НС, тази цифра беше 150 000. В този случай парламентът трябва да вземе крайното решение да се съобрази с гражданската инициатива за референдум или да я отхвърли. При набирането на 300 000 подписи обаче той е задължен да вземе решение за провеждането на допитване до народа. При гласуването на закона на второ четене тези цифри бяха завишени съответно на 200 000 и 500 000. Според неправителствените организации това е непосилно като изискване и на практика блокира възможността на българските граждани да участват пряко във вземането на важни за страната решения. Затова те настояват законът да бъде върнат към първоначалния си вариант, както и да бъде увеличен срокът за набиране на подписи от 3 на 6 месеца.

“Трябва да отворим малко системата, така че гражданите да не бъдат просто пасивни потребители на управленски услуги и решения, а да могат и да участват в процеса на промяна на публичната воля – казва докторът по конституционно право Мартин Белов. – Това е нещо, което би било много добро, но ако се прави по разумен, системен начин. Ключът към рационалния модел на пряката демокрация е нейната системна, ежедневна употреба, а не включването на народа само в моменти, когато политическите елити се нуждаят от одобрение на взето вече от тях политическо решение.”