В условията на световната финансова и икономическа криза и българският капиталов пазар отчита сериозен спад. След твърде успешната 2007 г., когато фондовата борса и инвеститорите на нея отчетоха значителни печалби, сега търговията с акции е вяла. Изчакват се ясни сигнали за възстановяване на икономиките след кризата.

Българският капиталов пазар получи тласък след демократичните промени в страната през 1990 г. Но истински той се разви през последните 3-4 години. Обемът на търговия на него нарастваше, а акциите на все повече български дружества се продаваха на добри цени. Чрез продажбата им някои дружества си набавиха нужния капитал за разширяване на дейността си. Всъщност, през последните години това бе алтернативният и по-добрият начин за осигуряването на капитал, вместо тегленето на скъпи банкови заеми. Публичните компании, чиито акции се търгуват на фондовата борса, спазват правилата на доброто корпоративно управление. Те са залегнали в Националния кодекс за корпоративно управление. Документът дава ясен знак към инвеститорите, че нещата в тези компании са ясни и предвидими, инвестицията в тях е безопасна, а печалбата – сигурна. „Спазването на принципите на доброто корпоративно управление е онзи сертификат, който прави фирмата добре приета от инвеститорите”, подчертават експерти. В България беше създадена и първата в Югоизточна Европа Национална комисия, която да следи и насърчава фирмите да спазват добрите управленски практики. Сред тях са прозрачност, добър финансов мениджмънт, прилагане на международните счетоводни стандарти, спазване на задълженията към акционерите и постоянна връзка с тях. Всяка година Асоциацията на инвеститорите в България връчва своите награди на онези дружества, които през годината са развивали дейността си, спазвайки принципите на доброто корпоративно управление. По думите на Стою Недин, председател на Асоциацията, това означава компанията да бъде прозрачна и предвидима за потенциалните инвеститори, решили да вложат средства в нейни акции. 

„Това значи – добавя той – всеки факт, всяко действие, всяка информация, която има отношение към вземането на инвестиционно решение, да бъде оповестявана, така че инвеститорът да е наясно с актуалното състояние на дружеството, което би повлияло върху цената на акциите му. Около 200 са регистрираните публични компании, които имат право да се търгуват на фондовата борса. Но реалната търговия е на около 40 компании. От тях имаме 20 дружества, които имат много добри показатели. Те представляват интерес и за чуждите инвеститори.”

Оживлението на българския капиталов пазар през последните години и добрите законови норми, регулиращи този пазар, накараха и много частни лица със свободни пари да се ориентират към търговия на фондовата борса като източник на по-голяма доходност и възвращаемост на вложените средства. Този процес обаче беше прекъснат от икономическата криза. Сега инвеститорите са двойно по-внимателни, смятат експертите. “Чуждите инвеститори бяха в основата на големия ценови бум и печалба на българската фондова борса от 2002 до средата на 2008 г.,” посочва Стою Недин.

„След 2002 г., когато се направиха ключови промени в законодателството, за да бъдат защитени акционерите, бяхме свидетели на навлизането на голям поток инвестиции отвън – обяснява той. – Но след началото на кризата те бяха и първите, които се изтеглиха. Основанието им е липсата на по-голям обем предлагани акции. При нас съответно печалбата беше много голяма, но и бързо се стигна до големи дъна, именно поради малкия обем предлагани ценни книжа. Съответно спадът на цените при нас беше по-голям от средния за Европа.”
 
Сега капиталовият пазар е изправен и пред силната конкуренция от страна на други финансови източници – банките, застрахователните и лизинговите дружества. Известно е, че редица банки се ориентират към инвестиционното банкиране.