През последната година кризата принуди банките да провеждат по-предпазлива политика. Част от нея бе вдигането на лихвите по кредитите, което от своя страна доведе до намаляване на кредитирането. От друга страна обаче, заради несигурността намаля и търсенето на заеми както от бизнеса, така и от домакинствата. Фирмите започнаха да отлагат инвестиционните си планове, а домакинствата “замразиха” тегленето на кредити, поради несигурност в бъдещите си доходи.

Кредитирането ще започне слабо да се повишава от началото на следващата година, показват последните прогнози на БНБ. "Ръстът на кредитирането е 4.4 процента, но макар и да е минимален, България все пак остава една от страните, поддържащи определен обем на финансиране", обобщи управителят на БНБ Иван Искров.
 
“Трябва да умеем и да се похвалим, да умеем да представим нашия продукт пред нашите партньори, защото много често България се слага в един “кюп” с много други държави, които нямат общо със структурата на нашата икономика и стабилността на финансовата ни система” – уточни Иван Искров. Той коментира, че действително лошите кредити нарастват и към края на септември делът им е близо 6 на сто от банковото кредитиране, но припомни, че в България като необслужвани се смятат заемите с просрочие над 90 дни, докато в по-голямата част от Европа срокът за обявяване на “лоши” кредити е над 180 дни, а в някои страни и над една година. Управителят на централната банка е категоричен, че въпреки нарастването на проблемните кредити и поскъпването на привлечения като депозити финансов ресурс, банките в страната продължават да реализират печалба. Капиталовата им адекватност към края на септември е над 17 на сто.

Затрудненият достъп до кредити поради високите лихви се отразява негативно на бизнеса. Наскоро правителството проведе среща с банкерите. “Ние не може да се месим в работата на банките, но въпреки това водихме неформален разговор с всички, с молба да започнат постепенно да намаляват лихвените проценти”, посочи премиерът Борисов след срещата. Финансовият министър Симеон Дянков дори конкретизира, че банковите лихви трябва да намалеят поне с 3 процента. За облекчаване на работата на финансовите институции, министър Дянков поиска предложения и идеи от трезорите. Асоциацията на банките в България предложи 12 мерки за подобряване на бизнесклимата в системата, което да доведе до намаляване на лихвите по кредитите. Банкерите коментираха, че има много клиенти, които не обслужват задълженията си, а това са допълнителни разходи за банките.

През последните дни няколко банки “плахо” намалиха цените на новите заеми. Така например лихвата за потребителски заем от 15,50 процента падна на 14,25 на сто. “Очаквам в най-скоро време лихвите по кредитите да паднат по-устремно”, реагира финансист номер едно. Според експертите в бранша, на пазара за пари се забелязва обръщане на тренда. Той тръгва от свалянето на лихвите по депозитите, след това ще премине към намаляване на цената на кредитите. Очаква се това да доведе до активизиране на бизнеса и да засили свилото се заради кризата потребление на населението.

Явно войната на трезорите за привличане на депозити с “изкушаващи” лихви вече е към своя край. Свободните пари на населението, скътани за “черни дни” или скрити “под дюшека”, вече са прибрани в банковите трезори. Поевтиняването пък на кредитите ще даде глътка въздух както на компаниите, така и на гражданите. А съживяването на икономиката е в полза и на самите трезори. Защото бизнесът на банките, както и печалбите им, зависят от развитието на българската икономика.