10 години Базова екологична обсерватория „Мусала”

Снимка: bas.bg
На 2925 метра надморска височина, на връх Мусала - първенеца на Рила, е изградена най-модерната екологична обсерватория в Източна Европа. Оборудвана със съвременна измервателна техника и разположена на най-високата точка на Балканите, обсерваторията е уникална по рода си. Построена е на мястото на изгорялата през 1984 г. Космическа станция на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ). След няколкото неуспешни опита за възстановяването на старата станция учените от института начело с проф. Йордан Стаменов стигат до извода, че един ядрен и физически център би могъл съвсем естествено да разшири своите проучвания към всичко, което ни заобикаля. Те предлагат на Министерството на околната среда и водите проект за изграждане на базова екологична обсерватория /БЕО/ на това място.
Ето какво разказва още за Радио България проф. Йордан Стаменов, ръководител на БЕО „Мусала”: „Проектът бе одобрен през 1997 и получихме скромни средства за възстановяването на станцията. Така на 29 септември 1999 година станцията отново отвори врати за учените. Очакваше се и допълнително финансиране за апаратурата. Една от целите на проекта бе информацията от станцията да постъпва в реално време в телекомуникационния център на Института за ядрени изследвания и от там да се разпространява в интернет.”
С инсталирането на първите уреди в обсерваторията по съвместния френско-български проект за мониторинг и управление на околната среда в Рила започват и първите замервания на замърсяването на въздуха. Следват други три проекта по Пета и Шеста рамкови програми на Европейската комисия, които осигуряват допълнителни средства за специалната апаратура на обсерваторията. Благодарение на това, отбелязва проф.Стаменов, тя заработва като съвременен научноизследователски комплекс: „Паралелно бяха развити няколко направления за изследване на физико-химичния състав на атмосферата, космическото лъчение и радиоекологията. Всичко това беше направено за три години. В момента на сайта на екологичната обсерватория могат да се видят в реално време 39 различни параметри на атмосферата. Тази информация постъпва в европейската мрежа за следене на радиационния гамафон.”

По думите на проф. Стаменов обсерваторията се намира на място, където атмосферният слой е най-подходящ за наблюдение на трансграничния пренос на замърсители на околната среда. „Високопланинските екосистеми са много чувствителни и веднага реагират на промените – обяснява той. – Приборите за измерване на космическия фон са разработени в Института за ядрени изследвания на БАН – допълва проф. Стаменов. – Това, към което се стремим, е максимална степен на надеждност на системата независимо от външните условия – гръмотевични бури, прекъсване на електрозахранването и т.н. Целта е да не се прекъсва процесът на измерванията и да се предоставя непрекъснат поток от данни. По този начин се осигуряват отговори на редица въпроси, свързани с глобалните климатични промени.”

Обсерваторията разполага с три лаборатории и стаи за живеене на основния състав от трима души. Има и възможност за подслоняване на 15 членове на научни експедиции, както и посетителски център. В научните изследвания на БЕО „Мусала” активно участват както български учени от БАН, така и чуждестранни институти и университети от Франция, Дания, Германия, Русия и Люксембург. 
Още от рубриката
Снимка: bepf-bg.org

Българско дърво на три века ще се бори за "Европейско дърво на годината 2019"

Цер ( Quercus cerris ) на 300 години от село Рани луг, община Трън, ще бъде българският представител в конкурса "Европейско дърво на годината 2019". От фондация "Екообщност" съобщиха, че вековното растение е било избрано с 1236 гласа след..

публикувано на 24.01.19 в 11:10

Тъмният ресторант, в който зрението се превръща дори в недостатък

Получаваме над 80% от информацията чрез очите си. Мисленето, поведението и цялата ни същност се обуславят от това, което виждаме. Представете си обаче визуалното да няма значение. Останалите сетива се обострят, усещате вкусове и..

публикувано на 24.01.19 в 08:45

Владимир Персенски: Българските мандри произвеждат качествени продукти, но вкусът на младите е различен

От 14 януари влязоха в сила новите правила за продажба на имитиращи млечни продукти в България. Те трябва да се продават на отделни щандове, забранява се употребата на думата „млечни” в наименованието им, а на етикетите с достатъчно големи букви..

публикувано на 21.01.19 в 12:04