Парадоксално, но факт. Докато по света милионерите „обедняват”, в България кризата не влияе на състоянието на богатите хора. Напротив! Само за три месеца техният брой се е увеличил с 12 души. Така у нас вече са регистрирани официално 350 милионери. Говорим за онези българи, които не крият милионите си и държат парите си основно в банки, и то предимно в евро. Статистиката на БНБ показва, че 214 души имат частни сметки за над един милион евро. Малко са тези, които все още държат на долара – едва 18 са влоговете с над милион в долари. Общата сума на депозитите е над 808 млн. лв. Това означава, че всеки влог е средно около 2,3 млн. лв. Но официалната статистика съвсем не изчерпва броя на богатите българи.
Всъщност никой не може да изчисли колко са те в действителност. Виждаме супер луксозни автомобили по улиците, попадаме сред луксозни квартали като „Бевърли Хилс”, разхождаме се по крайбрежните алеи сред атрактивни нови хотели за милиони евро.
Как се става милионер в България – държава в преход, без собствени ресурси като газ и петрол, със средна работна заплата от около 600 лв.? Първоначалното натрупване на капитала у нас има своите трикове и парадоксални факти. Например схема за източване от държавата на ДДС, като скъпоструващи автомобили се регистрират пред данъчните власти като товарни, с които се превозват „банички” или ги използват като „лаборатории”. Неотдавна директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов показа пред журналисти снимки на два автомобила „Бентли", регистрирани като „товарни”, с които се превозва „вар, цимент, тухли и други строителни материали”. Само за тези две лимузини от държавния бюджет са изтеглени около 50 хиляди лева (25 хил. евро) ДДС. Фирми и физически лица дават смехотворни обяснения пред данъчните инспектори за произхода на средствата, с които са закупили подобни автомобили. „Фиктивните заеми у нас са национален спорт за оправдаване на високи доходи”, коментира Красимир Стефанов. Ето няколко примера от НАП.

„Фирма за автотранспорт, която притежава автопарк от 209 автомобила, сред които „Бентли", „Ферари", „Мазерати", „Мерцедес" и т. н., е декларирала в НАП, че основният й източник на приходи не е стопанска дейност, а само заеми от физически и юридически лица – цитира данни на инспекторите Красимир Стефанов. – Собственик на губеща компания е дал личен заем на фирмата си от 200 хиляди лева, и то безлихвен. Той от своя страна декларира пред данъчните власти, че тези 200 хиляди лева ги е получил от друг човек пак без лихви. Физическо лице се опитваше да докаже пред инспекторите, че 100 души са му дали заем в размер на 600 хиляди евро.”

Анализите на НАП показват, че раздадените между физически лица и фирми „кеш” заеми са 2,7 милиарда лева. Близо 90 процента от тях са фиктивни. За да се предотвратят данъчните измами, в парламента се обсъждат важни промени. Една от тях е всички заеми, надвишаващи 10 000 лв. общо за календарната година, да се декларират в данъчните декларации. Има ли подобна практика в ЕС, или декларирането на заем ще е български феномен? Въпрос на Радио България към Красимир Стефанов.

„В европейска държава, ако платиш над 1000 евро в брой, без значение дали е за заем или за покупка на нещо, всички служби ще се насочат към теб – конкретизира директорът на НАП. – Тъй като в момента при нас няма такава практика, това е една мярка да се ограничи разплащането в брой, при което най-нагло физически и юридически лица лъжат администрацията. Няма държава в Европа, в която всеки може да разнася куфарчета с милиони и никой да не му търси отговорност.”

В няколко доклада на ЕК се сочи „нарастващото място на необяснимото богатство” и невъзможността на държавата да се справи с него. Ето защо нов проектозакон предвижда „необяснимо богатство” на български граждани на стойност над 60 хил. лв. да се преследва, като сумата е определена след анализ на европейското законодателство. След акциите за доказване на доходи на собствениците на автомобили „Бентли" и луксозни яхти, данъчните инспектори започнаха проверки и на футболни клубове, застрахователни брокери и агенти, певци от развлекателната индустрия.