След дълги перипетии от 1 декември влиза в сила Лисабонският договор. Той е призван да реформира институциите на Европейския съюз и да ги направи по-ефективни, и в крайна сметка да подобри функционирането на съюза като едно цяло.

Когато преди около месец чешкия президент и отявлен евроскептик Вацлав Клаус подписа ратификационния закон за Лисабонския договор в Брюксел въздъхнаха с облекчение. Сложен бе край на дълга процедура, често торпилирана от интересите на отделните страни - членки, процес, изтъкан от компромиси, но в крайна сметка приключен успешно. Казано с думи прости, от 1 декември 2009 година Европейският съюз навлиза в нова фаза от своето развитие и утвърждаване като водещ фактор в световната политика и икономика.

По силата на Лисабонския договор е създаден постът постоянен председател на Европейския съвет – на практика президент на ЕС, с мандат от две години и половина. Като първи такъв бе избран белгийският премиер Херман ван Ромпой, който поема тази длъжност от 1 януари догодина. Другата новост са разширените правомощия на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността. Избраната на този пост британка Катрин Аштън става де факто външен министър на съюза. Тя ще управлява бюджета за външна помощ и ще бъде и заместник-председател на Европейската комисия, която ще бъде с редуциран състав от 2014 година. В момента всяка страна има свой еврокомисар, но след 5 години броят им ще бъде с една трета по-малко. В същото време според Лисабонския договор местата в Европарламента се увеличават от 736 на 751. От това България печели още едно депутатско място и ще има 18-ти свой представител в Европарламента.

Нашата страна ще е облагодетелствана и от друг нов момент в бъдещото функциониране на ЕС. Националните парламенти на страните – членки ще получат право на глас при приемането на общото европейско законодателство. Ако една трета от тях отхвърлят даден законопроект, Европейската комисия ще трябва да го промени. На практика това означава, че ако на някои страни – в повечето случаи това ще са от по-малките в ЕС, не им е в интерес даден законопроект, те ще могат да се обединят и договорят той да не мине. Т. е. няма да има диктат на страните с по-голяма тежест при вземането на решения в ЕС за сметка на по-малките и по-бедните.

Сред другите промени в бъдещото развитие на ЕС за първи път е залегнала възможността от напускане на евросъюза. Това може да стане след предоговаряне на условията, при които дадена страна е станала членка на ЕС. Трябва да се спомене също така, че Лисабонският договор дава възможност при наличие на петиция от 1 милион граждани на ЕС Европейската комисия да разработи законопроект във визираната от тях област.

С влизането в сила на Лисабонския договор се разкриват нови хоризонти пред ЕС. Освен че са чисто институционални промените, целят съюзът да стане по-отворен, по-прозрачен и повече обърнат към проблемите на обикновените европейски граждани. Нещо, залегнало още при основаването на ЕС, но поради една или друга причина не осъществено в необходимата степен.