„Съвместните ни действия в ЕП са от един месец – разказа тя. – Искам да поясня за слушателите на Радио България, че съм член на Комисията по риболов и аквакултури на ЕП, а г-жа Неделчева работи в Комисията по земеделие. И в двете комисии до нас стигна информация, че България и Румъния са заплашени от рязко намаляване на квотите за улов на калкан в Черно море. А това де факто обрича на глад около 2000 български семейства, защото те са декларирали, пък и проучванията ни показват, че това е единственият им поминък и препитание. С г-жа Неделчева решихме да отправим питане до ЕК и ресорния еврокомисар какво е наложило намаляването на квотите в такъв драстичен размер. По правилата на ЕП само една от двете ни имаше право да подпише европарламентарното питане. Преценихме, че е по-добре да го подпиша аз, тъй като съм от ресорната комисия по риболов. Оформихме и аргументите си, защото смятаме, че такова решение би било несправедливо спрямо България и Румъния. Изпратихме писмото и бързо получихме отговор от страна на ЕК. ЕК каза, че до този момент квотата е намалена само с по 2 тона за всяка от двете страни. Но ако ЕК не приемат плановете в началото на следващата година, които да гарантират, че няма опасност точно за този вид риба, квотата за калкана наистина ще се съкрати с 25 процента. И двете сме убедени, че едно драстично намаляване на квотите за калкан би увеличило контрабандния улов на тази риба. Би направило още по-смели бракониерите, които идват от страни, извън границите на ЕС, извършват улова без никакви квоти и продават калкана скъпо и прескъпо на нашите пазари. Това са много важни съображения, поради които направихме това питане и настояхме Комисията да ни даде точен отговор. Надявам се, че българското правителство и специално земеделското министерство, към което е този ресор, по-нататък ще си свърши работата и ще успеем да защитим това постижение.”

Според Илиана Йотова засега други проблеми в областта на риболова няма. Добре е, че организираните действия на българските евродепутати са довели до ревизиране на първоначалното решение на ЕК. Но по думите й проблемът като цяло е доста по-дълбок.

„Тук не става въпрос само за един или друг вид риба – поясни тя. – В това наше питане, а и при изслушванията на новите еврокомисари в ЕП, аз съм депозирала вече въпрос към новата кандидатура в този сектор. За басейна на Черно море да бъде създаден специален орган от експерти, който да следи промяната във флората и фауната. В момента органът за всички експертни заключения, които се дават на ЕК и въз основа на които ЕК взема своите решения дали да намалява, или увеличава квоти, е един общ работен орган и за Средиземно море, и за Черно море. И ние нямаме свое лоби сред експертите. Имаме само една работна група, в която участват български и румънски представители, но тя не е достатъчно авторитетна, за да може да определя отношението на ЕК по въпроса. Това, което съм поискала от новия еврокомисар по риболова, е да се създаде специална работна група експерти, в която изрично да участват български и румънски учени и да отговаря само за Черно море, а не и за други водни басейни. Известно е, че това е сфера, в която лобизмът е много силен. По Средиземно море има повече и по-стари от нас страни – членки на ЕС, с големи интереси и естествено там нещата вървят по-гладко. Докато около Черно море повечето страни в момента са извън ЕС. България и Румъния се присъединиха към Съюза едва през 2007 г. и все още нямаме своето силно лоби. Аз ще се боря и ще настоявам докрай да се създаде такъв самостоятелен експертен орган.”

Илиана Йотова смята, че новите европроекти като Черноморската синергия съдържат доста интересни предложения за развитието на крайбрежните български градове, в т. ч. и възможности за развитието на риболова. Но:

„Този проект все още е в началото си – обясни тя. – Голям успех е, че в рамките на този мандат на ЕП най-накрая интерпарламентарната асамблея, която да регулира отношенията на ЕС с Източна Европа, е вече факт. Надявам се точно там да поставим тези свои условия за квотите за риболов и да се опитваме да ги отвоюваме. Както и чрез една друга интересна инициатива, която вече трети месец се опитваме да формираме в ЕП, а именно Дунавската стратегия. Ние направихме едно обединение на евространите от Дунавския регион, където също ще отстояваме свои общи икономически, финансови, земеделски и други различни въпроси. Смея да кажа, че все повече новоприсъединилите се страни в ЕС изместват акцента от старите страни-членки към нашата част на Европа. Целта ни е да й се обръща повече внимание, да се дават малко повече възможности точно за тези страни. И ако бъдем достатъчно единни, имаме шанс да успеем.”