Кръгла маса, организирана от Националната занаятчийска камара в София, събра на дискусия представители на ръководството на камарата, експерти, парламентаристи. Но представителите на занаятчийското съсловие бяха единици.

Дали съществуващият вече 8 години Закон за занаятите да бъде променен? Ще бъдат ли промените наистина сполучливи и дали ще подпомогнат занаятчиите в България? Това бяха въпросите, които разпалено се обсъждаха. На всеки се случва да ползва услугите на занаятчиите – било шивачи, фризьори, да се радва на изкуството на медникарите и кожухарите… Всички те са хората, които по един или друг начин би трябвало да представляват част от средната класа, за чието създаване България прави опити вече 20 години. Действащият Закон за занаятите обединява това съсловие и воюва за правата му. В предлагания проект за изменение на Закона, изработен от експерти в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, ръководството на Националната занаятчийска камара съзира редица спорни моменти. Според тях и списъкът на професиите, които могат да се считат за занаятчийство, трябва да се осъвремени. “Не може занаятчийството да се сведе само до занаяти, които ни връщат към епохата на икономическото Възраждане”, посочи Кръстю Капанов, председател на Настоятелството на Националната занаятчийска камара.

“България ще се превърне в единствената страна, членуваща в ЕС, която ще чете понятието занаятчия като исторически анахронизъм и ще сведе закона си само до описание на оцелели през вековете до днес занаяти, напълно пренебрежително наричани в предлагания проектозакон с имена, които могат да бъдат разтълкувани само с помощта на тълковен речник на българския език – посочи Кръстю Капанов. – Европа използва понятието занаят в съвременен смисъл, като с помощта на местното си законодателство страните-членки регулират не само оцелялото от миналото, но и настоящето, и бъдещето си в икономиката.”

В проектозакона да залегне съвременното схващане за занаятчийство, настояват от занаятчийската камара. Занаятчийското съсловие оспорва и промените, според които регионалните поделения на занаятчийската камара трябва се регистрират като неправителствени организации, което на практика унищожава Националната занаятчийска камара. Според Кръстю Капанов това води до по-тежки последствия.

“Накърнява се нейният авторитет, в т. ч и документите, които тя издава и по-специално майсторското свидетелство – казва той. – То е единственият документ, който легитимира всеки един майстор, за да може да започне работа в цяла Европа.Тоест, това е доказателство, че той е занаятчия, че е издържал изпита и може да работи по съответния занаят. Прави се опит да се обезличи майсторското свидетелство, което в момента е с международна тежест и валидност. То ще стане нелегитимно, а издадените такива документи ще се сведат до екзотичен спомен.”

Занаятчиите спорят и по въпроса, дали човек с висше образование трябва да бъде задължен да се явява на изпит, за да получи майсторско свидетелство. Мненията се разделят. Като цяло, спорните положения в новия проектозакон са много. Занаятчийството има своите проблеми, които спокойно може да реши и със сега действащия закон за занаятите, смятат някои.

Снимки: Милка Димитрова