Ще запомним българската икономика през годината с числото две. Изпитахме негативите на две кризи – газовата през януари и световната икономическа, която не подмина страната ни. Сменихме две правителства, приехме два бюджета, минахме през две концепции за стратегическите енергийни проекти на страната, стигнахме до двете крайности във финансовата политика – от бюджетен излишък до бюджетен дефицит. Оказа се още, че само за два месеца с два милиарда лева е нараснало финансовото богатство на българите. Междувременно най-популярният специалитет у нас стана малката “постна пица”. Защо, ще научите след малко.

Основните цели на правителството през 2009 г. бяха запазване на фискалната стабилност, валутния борд в страната и предприемане на стъпки за влизане в еврозоната. България успя да възстанови доверието на ЕС и Брюксел “размрази” значителна част от спрените еврофондове, което донесе свежи пари в българската икономика. Наложената финансова дисциплина и антикризисните мерки на правителството дадоха своя резултат. Международната агенция „Стандард енд Пуърс” повиши перспективата пред рейтинга на България от негативен към стабилен. “Тази оценка ни дава възможност да атакуваме еврозоната”, каза премиерът Бойко Борисов, като потвърди стратегическата цел на правителството, страната ни да премине към общата европейска валута през 2013 г. Аргументите на финансовия министър Симеон Дянков да убеди Брюксел в това са балансиран бюджет за 2010 г., най-малък бюджетен дефицит в ЕС за 2009 г. и най-нисък държавен дълг спрямо БВП – едва 13 на сто. Неотдавна Министерският съвет поиска парламентът да актуализира бюджет 2009 и вместо на нула, той да завърши с 500 млн.лв. дефицит или 0.75 процента от БВП. Финансовият министър се аргументира, че правителството е овладяло „течовете” и съзнателно си позволява отрицателно салдо, за да стимулира икономиката. С „малка постна пица” Дянков пък сравни бюджет 2010 при приемането му в парламента, заради свитите му параметри.

„България е от страните, които понасят сравнително леко кризата и се справят с икономическата стагнация”, заяви регионалният представител на МВФ за България и Румъния Тони Либек при посещението си у нас.Фактите потвърждават неговата позиция. БВП през тази година ще се свие с 4.9 на сто, а не с 6 процента, прогнозира правителството.

„Правим всичко възможно, за да избегнем нова газова криза. Трупаме запаси, изграждаме и връзка с газопреносната система на Гърция и Румъния”, обобщи ангажиментите на правителството в сферата на енергетиката премиерът Бойко Борисов. Той конкретизира, че приоритетен за България е европейският проект за газопровода „Набуко”, но и руският ”Южен поток” също ще се развива. Най-очакваната среща за бъдещето на трите големи енергийни проекта между България и Русия – АЕЦ”Белене”, ”Южен поток” и „Бургас-Александруполис” не постигна конкретни договорености. За сметка на това страната ни ще получи компенсации от ЕК в размер на 300 млн. евро, заради спрените малки блокове в АЕЦ”Козлодуй”. България възнамерява да строи нов реактор от 1000 мегавата на площадката на атомната централа, тъй като с извеждането от експлоатация на малките блокове се освобождава необходимата инфраструктура. Още един проблем е на път да бъде решен. ЕБВР отпусна на България средства за изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци.

Независимо от влиянието на кризата, финансовото богатство на българите расте, макар и по-бавно, показват проуванията на независимата агенция Industry Watch. През третото тримесечие то е достигнало 34.3 млрд. лв., докато в края на юли анализаторите отчетоха 32.1 млрд. лв. Според икономистите излиза, че само за около 2 месеца българите са забогатели с повече от 2 млрд. лв… И още нещо любопитно във време на рецесия. По данни на агенциите за недвижими имоти в края на годината се е увеличил интересът към луксозните къщи в престижните квартали на столицата. Информацията съвпада и с проучване на Центъра за изследване на демокрацията, което показва, че поради кризата в сивата икономика се вливат все повече домакинства, които не декларират доходите си. Анализаторите смятат, че загубите на бюджета от неплатени данъци са в рамките на 11 млрд. лв. или 18 на сто от БВП за 2009 г.

Въпреки намалелите чуждестранни инвестиции за годината, притокът на чужди капитали в България не спира. Руски бизнесмени и международни фондове масово изкупуват закъсали компании у нас. Руските клиенти търсят предимно предприятия от леката промишленост и хотели по Черноморието.