Весела Люцканова: “Най-ценното нещо в живота е любовта”

Известната българска писателка Весела Люцканова има над 30 книги и много отличия. Сред тях 27 са присъдени на разкази, книгата “Щъркели на леда” пък получава приза за съвременен роман на издателство “Христо Г. Данов”. Интересното й творчество в областта на фантастиката й донася престижната международна награда “Еврокон” и българското отличие “Гравитон”. Нейни творби са преведени на много езици. Отскоро на книжния пазар е новата й книга – фамилната сага “Животът – кратък и абсурден”.

Имало едно време... Така започва книгата – като приказка. И не те оставя на мира, докато не прочетеш вълнуващата история на рода Белеви, започваща в края на XIX и отиваща в началото на XXI век. Платно, богато на събития, драматични обрати и надежда. Какво е нужно за автора на една фамилна сага?

“Да има много натрупан жизнен опит. Да познава много добре това, за което иска да пише – разказва писателката. – Обикновено тези книги се мислят дълго във времето и някак сами се изграждат, преди авторът да седне и да почне да пише. А самото писане се осъществява доста по-бързо и по-лесно. Тези неща, за които става дума в книгата, ги знам от времето, когато съм била на двайсетина години. Винаги съм си казвала: някой ден ще седна и ще напиша тази история. Годините минаваха, писах най-различни други неща, но тя винаги си беше вътре в мене и с времето картините се изясняваха, образите ставаха по-живи, по-плътни. Така дойде моментът, когато седнах да я пиша. Това беше миналата година на 1-ви януари. И както написах първите няколко реда, тя започна да се излива вече сама. Опитах се да се изолирам от външния свят, защото книгата изискваше един поглед много назад във времето, за което се нуждаех от концентрация.”

Всъщност, романът създава усещането за автентичност, за неща, които са лично преживяни. Така и се оказва. Четиримата братя Белеви, с които започва той, имат реални прототипи, един от тях е бил дядото на Весела Люцканова. Тя не ги е познавала, но е слушала много за тях. Познава техните деца и внуци.

“Затова на мен ми беше доста трудно да се върна назад в годините, някъде след Балканската, след Междусъюзническата война, когато те са започнали своя голям бизнес като търговци на жито – пояснява писателката. – Това, което много ми харесваше, беше тази заръка на бащата, който казва: „Аз еднакво добре съм ви научил и четиримата, ако вие не сте заедно, ще се превърнете в най-жестоки конкуренти на самите себе си”. И неговият завет е те винаги да работят четиримата.”

Богатството и успехът обаче се оказват нещо преходно. България се включва в Първата световна война, а тежките моменти, изпитанията, както твърди Весела Люцканова, събуждат неподозирани качества или недостатъци у хората.

“В книгата войната променя катастрофално единия от братята – продължава писателката. – Докато писах романа, не знаех, но по-късно прочетох, че хазартът бил едно от нещата, с които се лекувала депресията. Е, лекарството излиза много скъпо. Той играе хазарт, взема пари от общата каса и ги довежда до фалит. И толкова е бил травмиран от войната, че е виждал в собствения си син само пушечно месо. Даже първоначално не е искал да се докосне до жена си, за да не би тя да роди още един син, който пак да бъде пушечно месо.”

Ражда им се обаче втори син, надарен с необичайна дарба – да вижда в бъдещето. Още като дете той знае, че ще раздава любов със стиховете, които ще пише, ще си отиде млад в следващата световна война, но ще се прероди в сина си. А той също ще предусеща бъдещето. Това ще му помогне да бъде винаги на точното място в точното време, да успява в живота и да помага на роднините си.

“Аз вярвам в прераждането – споделя Весела Люцканова. – И винаги съм смятала, че всички ние просто сме брънка от една верига. Зад нас има много хора, пред нас има много други, които ще се родят, и всеки може да повтори някои от тези, които са били. Защото съществува негово величество генът. Това съм имала предвид и в книгите ми за клонингите – тази игра на гените, която може да доведе до пълно повторение на някого. Не само като външност, като физика, но и като психика.”

Какво е ценното в живота – кратък и абсурден?

“Най-ценното, според мен, е любовта. Хората трябва да се обичат, да си помагат. Когато някой изпадне в беда, трябва да му се подаде ръка, да бъде спасен. Това се отнася по принцип за човешките взаимоотношения. Разбира се, най-ценното е и любовта между мъжа и жената.”

Още от рубриката

Леарт Докле – актьорът с балкански корени и изкуство във вените

Леарт Докле е български актьор, чието име все повече се налага не само на театралната сцена, но и в киното. С увлечение разказва за българските си корени и произхода на фамилното име. Прадедите му са населявали село Борие още от времето на Иван..

публикувано на 19.12.18 в 11:06

Елина Стоянова – момичето, което изгради дом за българските книги в Лондон

„Лондон е отворен”– рекламната кампания на кмета на английската столица Садик Кан, продължава да разпространява посланието, че този град е гостоприемен за живеене, обединява хората и е отворен за бизнес и креативни идеи на хора с различни..

публикувано на 18.12.18 в 11:26

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един..

публикувано на 18.12.18 в 08:00