Години наред Жана живее със съпруга си и трите им деца в черноморския град Бургас. Той е моряк и плава на товарен кораб. Тя работи като детска учителка. Мъжът на Жана често отсъства от дома, а когато се прибира, пие и устройва скандали. Стига се и до физическо насилие. Това принуждава младата жена да напусне родния си град, като взема със себе си и децата... Законът й разрешава подобно нещо, без фактически развод, защото Жана е жертва на насилие. Тя притежава и редица доказателства за системния тормоз, на който е била подложена. Нещо повече – в случаи като нейния от насилието пряко или косвено страдат и децата, затова се препоръчва коренна смяна на средата на обитание и начинът на живот на жертвите... Възможност за това дава Център „Отворена врата” в град Плевен - един от няколкото в страната, предоставящи временен подслон на жертвите на домашно насилие и на техните деца. „В България домашното насилие е наистина сериозен проблем. Въпреки че има приети строги закони срещу насилниците, все още съществува плахост от страна на жертвите да заявят открито, че са тормозени. Явно съществувалите дълги години предразсъдъци са залегнали дълбоко в народопсихологията ни. У нас всяка четвърта жена в една или друга степен е жертва на домашно насилие в една от формите му – физическо, психическо или финансово”, посочва психологът Златка Мачева от Център „Отворена врата” и допълва: „От създаването на организацията през 2000 година консултираме и предоставяме специализирана психологическа и социална помощ на жени, жертва на домашно насилие, но в процеса на работата си установихме, че нещо ни липсва. Имахме нужда да задвижим механизми за осигуряване на временна заетост на тези жени. Много често те са без всякакви финансови средства, изгонени или избягали от домовете си и търсят начин да започнат нещо наново и да вземат живота си в ръце. Нашата идея беше да им осигурим такава форма на заетост, която да е приемлива както за жените с квалификация и образование, така и за онези без особени умения. Така се стигна до идеята да създадем обществена пералня, която даде възможност на много жени да намерят работа в труден за тях момент и благодарение на подкрепата, която получиха при нас, да придобият самочувствието и надеждата, че могат да продължат да се грижат сами за себе си и своите деца. Шеговито нарекохме проекта „Ателие за пране, сушене и гладене”.

С този свой проект Център „Отворена врата” печели приза на холандската фондация „Лале” за 2008 година. За около 6 години над 34 жени, жертви на насилие от Плевен и страната, са се възползвали от възможността, която дава Ателието за осигуряване на временна заетост. Едновременно с това на жените се търси работа, съобразена с тяхното образование и квалификация. „Работата на центъра е в симбиоза с държавните институции, ангажирани с проблемите на домашното насилие – полицията, социалното министерство, прокуратурата, отделът за закрила на детето, дирекциите за социално подпомагане. Това се прави с цел предоставяне на ефективна помощ на пострадалите от домашно насилие”, посочва Златка Мачева: „ Участваме при воденето на дела срещу насилниците, помагаме за получаването на заповеди за незабавна защита със съответните мерки за извеждане на насилника от дома, за включване на жертвите на насилие в терапевтични програми – допълва тя. – Последната мярка е задължителна за справяне с проблема. Като психолог мога да кажа, че когато се работи с цялото семейство, има промяна в поведението на насилника. Много е важно семейството да работи заедно за изглаждането на проблемите. Това обаче е дългосрочна работа и държавата е крайно време да обърне повече внимание на подобни програми за превъзпитание с участието на психотерапевт и съдът да налага подобна мярка като задължава семействата да го посещават.”

Дали проблемът „домашно насилие” е свързан с национални особености, с манталитет? Може ли да се направи портрет на насилника? „Няма универсален портрет на насилника, който да го квалифицира според образование, темперамент, социален статус, вяра – казва Златка Мачева. – Домашното насилие битува във всички слоеве на обществото. Насилници се срещат както сред интелигентните и образовани хора, сред хората с високо обществено положение, така и сред тези с ниско образование и социален статус. Нерядко насилниците биват сърдечни, духовити, услужливи в контактите си извън дома, а в семейството си показват коренно различно поведение. Като психолог бих казала, че подобен поведенчески модел се заучава в семейството, в което е израснал насилникът. Няма нищо срамно такъв човек да потърси специализирана помощ от психолог, защото проблемът се задълбочава с годините. Най-често в ролята на насилници влизат мъжете и тогава освен, че страда жената, страдат и децата. Те стават косвени или преки жертви на това домашното насилие.”

Макар и в много редки случаи, но в ролята на насилник влизат и жените. Те са по-слаби физически, но не бива да забравяме, че насилието бива и от психически характер. Насилие се проявява също така към по-възрастните членове в семейството. Като правило жертвите са по-слаби – било то физически или психически, готови са на отстъпки и компромиси. Психолозите отбелязват също така, че има връзка между социалните ефекти от кризата – безработицата и спадането на доходите на домакинствата у нас и случаите на домашно насилие. Организациите, ангажирани с проблема, като Център „Отворена врата” отбелязват, че има нарастване на случаите на домашно насилие през последните години.