Археологът Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора е известен като експерт по античните колесници у нас. Всъщност, интересът му към старинните возила се ражда след иманярските набези в района, богат на археологически паметници. В стремежа си да изкопаят атрактивни предмети, иманярите разрушават ценни за науката и културното ни наследство aртефакти. Какво може да ни разкаже една добре запазена колесница, положена край гроба на богат тракийски аристократ? Много неща, отбелязва Веселин Игнатов – за самия погребален обред и вярванията на траките за отвъдното, за конструктивните умения на своите създатели, за изкуството, с което са изработени украсите в дизайна на някогашните превозни средства.

Оказва се, че разнообразието на античните коли е изключително, сред тях има предшественици на трабанта, но и на мерцедеса, шегува се Веселин Игнатов. Открити са както семпли возила, така и разкошно изработени праобрази на файтона. Колесниците, принадлежали на видни траки, са предимно за разходка – с различна конструкция, с меко или твърдо окачване, с разнообразни украси. Сред тях има закрити четириколки с големи размери, които са имали дори легло. Използвани са били за дълги преходи. Намерени са обаче и луксозни двуколки, които са за един човек. Собственикът им е ходил с тях на разходка из имението си или е отскачал до пазара. Те са богато украсени, с изключително изящни декорации. Металните апликации са били поставяни най-вече върху задната част или странично на колата, понякога и по самия ярем, сред тях има дори статуетки от бронз. Т. нар. навръшници пък държат ремъците и коланите, които осигуряват мекото возене в колата. Обикновено са направени от бронз във формата на животински или човешки изображения.

През миналата година Веселин Игнатов продължава разкопки, започнали по спешност през есента на 2008 г. – след сигнал от кмета на близкото село Караново.

“Иманяри бяха копали в една могила и бяха стигнали до колесница – разказва археологът. – Бяха унищожили част от коша, предполагам, взели са и някакви предмети. Това наложи да започнем проучвания.  Изследвахме античната кола, тя се оказа много интересна: със запазени следи от дървената конструкция, с много украси. Така решихме да изследваме целия погребален ритуал, да намерим гроба на собственика на колата, ездитните коне, всичко, което съпътства поменалните практики на траките. Гробът беше изключително богат, може би най-богатият за този период – средата на І век, с извънредно много дарове. Това показва, че човекът, положен в него, е бил от много заможна фамилия, близка до последната управляваща тракийска владетелска династия. Самите дарове в него са били скъпи и тогава, за сега да не говорим. Сред тях има 11 монети – една златна и десет сребърни. Има и сребърни чаши, които са нещо изключително – вероятно царски дар, даден приживе на видния тракиец.”

Чашите са от т.нар. тип боскориале. Той носи името на антична римска вила, която е била затрупана от лавата на Везувий. Преди около 200 години там е открито огромно съкровище, което впоследствие се разпръсква. Някои от чашите попадат в Лувъра. Сребърните чаши, открити край Караново, са с превъзходни релефни изображения и позлата. Сред находките в гроба са и три златни пръстена,  бронзови, стъклени  и глинени съдове, тоалетно сандъче, плетена желязна ризница, богато въоръжение от три меча, три щита, осем копия, различни ножове. Известно е, че оръжието по това  време е било много скъпо. Обичаят за погребване с колесница в античността другаде в Европа почти не съществува, съвсем малко е бил застъпен в Панония, твърди Веселин Игнатов. Подобни примери има от хилядолетията преди новата ера в Китай, в Египет. Те обикновено се намират в царски гробници и са демонстрация на мощ и благополучие на фамилията, допълва археологът.

“Това е най-ранно датираното погребение с колесница тук – казва той. - По принцип Тракия почти винаги е съюзник на Рим и затова запазва най-дълго своята самостоятелност, има свои владетели. Последният тракийски цар Реметалк ІІІ, който прекарва голяма част от живота си в Рим, другарувайки с Калигула, след възцаряването на Клавдий се връща в Тракия. Но е убит от тракийската аристокрация с дейната помощ на съпругата му. След това Тракия става римска провинция. Но тракийската аристокрация запазва своята икономическа и политическа мощ, за което говорят и тези погребения.”

Според Веселин Игнатов този археологически обект би могъл да бъде в полза на културния туризъм. Още повече, че в близост е и световноизвестната Карановска селищна могила, еталон за датирането на най-ранната европейска история.

“Целта ни е, и дано успеем да създадем един център за популяризиране на античните колесници и тяхното проучване. Да покажем различните видове коли. Защото ние имаме тази възможност – отбелязва Веселин Игнатов. - На този етап в света сега няма друг музей, който да може да възстанови три двуколки от това време, при това – с различни конструкции. Търсим за целта средства. Засега имаме един спонсор – банка,  с чиято помощ  започнахме първата възстановка, която, надявам се, до месец-два ще е готова. С първата реконструирана двуколка ще бъде направена и първата изложба. Ще се покажат и макет на колесницата, и оригиналните й части, и т.н. Дано да стигнем до основното –  да покажем на хората как са изглеждали тия скъпи погребения, какви са били битът и начинът на живот и най-вече какво представлява античната кола.”

Снимки: БГНЕС и архив