Тулуза е един от онези космополитни центрове, в които човек, ако се заслуша, вървейки по улицата, със сигурност ще чуе и българска реч. Вече 15 години в този френски град живее българинът Стефан Манов – доктор на химическите науки и завеждащ научен отдел във френския филиал на голяма международна фирма. Той е от онези наши сънародници, които макар да са намерили най-подходящата за себе си професионална реализация в чужбина, винаги живеят с чувството, че там са временно. Те са и най-искрените ни посланици по света, които използват всяка възможност, за да представят всичко ценно от нашата древна история и култура.

„Във Франция съм от септември 1994 г. – започва своя разказ Стефан Манов. - Дойдох тук по една програма за обмен на студенти между Химикотехнологичния институт в София и Националния политехнически институт в Тулуза. Както много неща в живота, всичко стана напълно случайно. Точно ден преди крайния срок видях обява за стипендия на едно прашно табло на входа на института. Спечелих стипендията, завърших висшето си образование, защитих докторска степен и след това получих предложение за работа в частна фирма по специалността ми. Отново по чиста случайност. Изнесох доклад на една конференция върху докторантската ми тема. В залата е присъствал завеждащият научния отдел на фирма Юмикор-Франция. Той ме покани на интервю и ме назначиха на работа”.
Всъщност нещата не са се развили така лесно и бързо. Тогава страната ни все още не е член на Европейския съюз. За да започне българин работа във Франция, трябвало е да премине през доста препятствия. Стефан Манов си спомня, че на бъдещия му работодател се е наложило да публикува обява във френската агенция по труда и да обясни защо отказва да назначи някой от явилите се 11 френски кандидати, а предпочита професионализма на един българин. Сега нещата са различни. Повечето от съучениците и състудентите на г-н Манов са в различни страни на Европа или Америка. Съпругата му също е българка. И така, когато двамата се връщат в България при своите близки, срещат старите си приятели, също прибрали се за кратко отнякъде.

„Днес рамките на нацията излизат извън географските предели на една държава – разсъждава Стефан Манов. - Особено в обединение като Европейския съюз, където разстоянието между отделните страни не е толкова голямо и пътуването става все по-лесно. Хората в Европа живеят като в една голяма обща държава. Това е така особено за младите. Тук в Тулуза има много чуждестранни студенти. Това е един град, в който вечер, когато човек се разхожда по улиците, може да чуе испанска, немска, българска и всякаква друга реч. Всички тези хора нямат усещането, че са в чужбина. Те живеят в която и да било страна от Европейския съюз така, сякаш са в своята собствена страна. Невероятно е това усещане за принадлежност към Европейската общност и нация.”

© Снимка: личен архив

Стефан Манов и съпругата му в Брюникел, средновековно село в околностите на Тулуза.

Именно, защото нацията не е затворена в конкретни географски граници, българите в чужбина, според Стефан Манов, трябва да могат да се включват активно в политическия живот на България. На парламентарния вот от миналата година, той, заедно с приятеля му Любомир Гаврилов, стават инициатори на първата изборна секция във Франция, открита в град без българско дипломатическо представителство. Заедно с други сънародници, обединени в сдружението "Гласуване без граници", днес те предлагат да се въведе гласуване по интернет. Друго тяхно предложение е да има пряк избор на депутати от вече съществуващия избирателен район "чужбина", равноправно с останалите избирателни райони в страната. Това още повече би укрепило връзката между България и над един милион българи в чужбина. А те правят много, за да покажат най-хубавото от родината си навън. Преди десет години в Тулуза е създадена Асоциация за българо-френски обмен. Стефан Манов е един от основателите й. Ключово събитие в дейността на дружеството е организираната от него седмица на българското кино.

„Голяма изненада беше за мен, че в тулузката филмотека има 37 български филма от 80-те години, а и някои от по-старите шедьоври – разказва с ентусиазъм Стефан Манов. - Направихме много интересна програма. Всъщност, киното е една от моите страсти и това беше изключително подходящ момент да покажем българското кино в Тулуза. Подбрахме някои архивни филми, но и няколко, които бяха актуални за 2003-та година. Например, филмът „Писмо до Америка” предизвика изключителен интерес тук. Спомням си, че залата беше пълна и то не само с българи. Нямаше нито едно свободно място. Това беше нашата малка победа, че успяхме да доведем много французи и да изпълним това, за което ние българите тук мечтаем – да популяризираме нашата култура.”

Преди няколко месеца в живота на Стефан Манов настъпва огромна и много красива промяна. В Тулуза се ражда дъщеричката му София. Какъв ще бъде нейният път?

„Най-голямото желание на мен и съпругата ми е София да расте като българско дете там, където се чувства добре в света, но запазвайки това, което сме ние, а именно българския ни корен ”- споделя г-н Манов.