Тулуза е един от онези космополитни центрове, в които човек, ако се заслуша, вървейки по улицата, със сигурност ще чуе и българска реч. Вече 15 години в този френски град живее българинът Стефан Манов – доктор на химическите науки и завеждащ научен отдел във френския филиал на голяма международна фирма. Той е от онези наши сънародници, които макар да са намерили най-подходящата за себе си професионална реализация в чужбина, винаги живеят с чувството, че там са временно. Те са и най-искрените ни посланици по света, които използват всяка възможност, за да представят всичко ценно от нашата древна история и култура.
„Във Франция съм от септември 1994 г. – започва своя разказ Стефан Манов. - Дойдох тук по една програма за обмен на студенти между Химикотехнологичния институт в София и Националния политехнически институт в Тулуза. Както много неща в живота, всичко стана напълно случайно. Точно ден преди крайния срок видях обява за стипендия на едно прашно табло на входа на института. Спечелих стипендията, завърших висшето си образование, защитих докторска степен и след това получих предложение за работа в частна фирма по специалността ми. Отново по чиста случайност. Изнесох доклад на една конференция върху докторантската ми тема. В залата е присъствал завеждащият научния отдел на фирма Юмикор-Франция. Той ме покани на интервю и ме назначиха на работа”.
Всъщност нещата не са се развили така лесно и бързо. Тогава страната ни все още не е член на Европейския съюз. За да започне българин работа във Франция, трябвало е да премине през доста препятствия. Стефан Манов си спомня, че на бъдещия му работодател се е наложило да публикува обява във френската агенция по труда и да обясни защо отказва да назначи някой от явилите се 11 френски кандидати, а предпочита професионализма на един българин. Сега нещата са различни. Повечето от съучениците и състудентите на г-н Манов са в различни страни на Европа или Америка. Съпругата му също е българка. И така, когато двамата се връщат в България при своите близки, срещат старите си приятели, също прибрали се за кратко отнякъде.
„Днес рамките на нацията излизат извън географските предели на една държава – разсъждава Стефан Манов. - Особено в обединение като Европейския съюз, където разстоянието между отделните страни не е толкова голямо и пътуването става все по-лесно. Хората в Европа живеят като в една голяма обща държава. Това е така особено за младите. Тук в Тулуза има много чуждестранни студенти. Това е един град, в който вечер, когато човек се разхожда по улиците, може да чуе испанска, немска, българска и всякаква друга реч. Всички тези хора нямат усещането, че са в чужбина. Те живеят в която и да било страна от Европейския съюз така, сякаш са в своята собствена страна. Невероятно е това усещане за принадлежност към Европейската общност и нация.”
© Снимка: личен архив
Именно, защото нацията не е затворена в конкретни географски граници, българите в чужбина, според Стефан Манов, трябва да могат да се включват активно в политическия живот на България. На парламентарния вот от миналата година, той, заедно с приятеля му Любомир Гаврилов, стават инициатори на първата изборна секция във Франция, открита в град без българско дипломатическо представителство. Заедно с други сънародници, обединени в сдружението "Гласуване без граници", днес те предлагат да се въведе гласуване по интернет. Друго тяхно предложение е да има пряк избор на депутати от вече съществуващия избирателен район "чужбина", равноправно с останалите избирателни райони в страната. Това още повече би укрепило връзката между България и над един милион българи в чужбина. А те правят много, за да покажат най-хубавото от родината си навън. Преди десет години в Тулуза е създадена Асоциация за българо-френски обмен. Стефан Манов е един от основателите й. Ключово събитие в дейността на дружеството е организираната от него седмица на българското кино.
„Голяма изненада беше за мен, че в тулузката филмотека има 37 български филма от 80-те години, а и някои от по-старите шедьоври – разказва с ентусиазъм Стефан Манов. - Направихме много интересна програма. Всъщност, киното е една от моите страсти и това беше изключително подходящ момент да покажем българското кино в Тулуза. Подбрахме някои архивни филми, но и няколко, които бяха актуални за 2003-та година. Например, филмът „Писмо до Америка” предизвика изключителен интерес тук. Спомням си, че залата беше пълна и то не само с българи. Нямаше нито едно свободно място. Това беше нашата малка победа, че успяхме да доведем много французи и да изпълним това, за което ние българите тук мечтаем – да популяризираме нашата култура.”
Преди няколко месеца в живота на Стефан Манов настъпва огромна и много красива промяна. В Тулуза се ражда дъщеричката му София. Какъв ще бъде нейният път?
„Най-голямото желание на мен и съпругата ми е София да расте като българско дете там, където се чувства добре в света, но запазвайки това, което сме ние, а именно българския ни корен ”- споделя г-н Манов.
В петък , 19 април, минималните температури в страната ще са между 2 и 7°, в София 1°. Облачността ще е значителна, с разкъсвания по поречието на Дунав. По обяд в Рило-Родопската област ще завали. Дъждът до вечерта ще обхване Южна България...
10 основни риска пред страната за идната декадапосочва националното експертно проучване, озаглавено "Десет години, десет риска пред България", предава БТА. "Влошаване на системата на образованието“ е водещият риск посочен от допитването...
В „България днес“ на 18 април, Световен ден на радиолюбителите, разговаряме с Виктор Маринов, отдаден на радиото от 1977 г., след това се спираме на конвенционалните форми на журналистиката и въпроса доколко те намират отклик у младата публика в контекста..
Уморени от продължаващата трета година политическа криза с безкрайно повторение на парламентарни избори, българите не са ентусиазирани от евроизборите...
В Чикаго тази вечер от 18.30 ч. в Културен Център Магура (415 W Golf Rd # 7, Arlington Heights) ще бъде представена книгата "На око" на живеещия в..
В „България днес“ на 18 април, Световен ден на радиолюбителите, разговаряме с Виктор Маринов, отдаден на радиото от 1977 г., след това се спираме на..