Нарастващата критичност към работата на правителството се отразява пряко и върху електоралната подкрепа за партията, която спада за последните 4 месеца с 9 процента. Наблюдава се и спад в личния рейтинг на премиера Бойко Борисов, въпреки че доверието към него /40 процента/ остава все още значително по-високо от недоверието /25 процента/.  Това показват резултатите от национално представително проучване, проведено от социологическата агенция Алфа Рисърч в края на май – началото на юни. Въпреки спада в общественото доверие към управляващите, към момента нито една друга политическа сила не успява да акумулира това в своя полза. Всички разочаровани се вливат в групата на негласуващите, която нараства до 39 процента. Според Боряна Димитрова, директор на Алфа Рисърч, случващото се в политически план се дължи на най-важния социален процес, който протича през последните четири месеца, а именно – икономизация на общественото мнение. Всички събития започват да се преценяват през призмата на икономическата криза и личното финансово благосъстояние и перспективи.

„Въпреки че акциите на МВР срещу корупцията и престъпността продължават да бъдат широко одобрявани /68 процента/, те биват надминати по степен на одобрение от две събития с чисто икономически характер – коментира Боряна Димитрова. - След многократни дискусии, в крайна сметка ДДС не беше увеличен и това се оценява като най-позитивното нещо, случило се през този период. С висока степен на одобрение, макар и все още да е само намерение, е съкращаването на разходите на държавната администрация. Събития с отрицателен обществен отзвук са намаляването на средствата за издръжка на университетите, театрите, научните и културните институции /56 процента/. На второ място идват проблемите с издаването на новите документи за самоличност /53 на сто/ и макар с най-нисък дял, но все пак с преобладаващо отрицателни оценки, е отмяната на пълната забрана за пушенето на обществени места, която трябваше да влезе от 1 юни. В голяма степен тя се възприема като резултат от лобистки натиск.”

Независимо от данните за оживление в определени сектори на икономиката, от официално отбелязания спад в равнището на безработицата и от наближаващия по-благоприятен летен сезон, в общественото мнение продължават да доминират песимизмът относно скорошното възстановяване и излизане на страната от кризата и страхът от влошаване на личното материално и финансово положение. Как тези нагласи влияят върху икономическото поведение на българина?
 
„От една страна карат хората да бъдат още по-силно рестриктивни във всекидневното си икономическо положение – обяснява Боряна Димитрова. – 63 на сто казват, че ограничават всекидневните си разходи, включително 28 процента споделят, че са ограничили разходите си за пътуване, почивка и по-големи покупки. Силното свиване на потреблението само по себе си се превръща в известна степен в спирачка за икономическото съживяване. 10 процента заявяват, че се опитват да спестяват всеки свободен лев „за черни дни”. Алтернатива на спестяването и на ограничаването на потреблението е да се влагат средства в някакви форми на движима или недвижима собственост, но едва 2 процента от хората са предприели такъв тип икономическа активност. Това дава основание да смятаме, че този модел на много свито потребление, на спестяване ще продължи и през следващите месеци. Позитивната икономическа новина в изследването е, че сред работещите се наблюдава, макар и слаб, ръст на очакванията за подобряване на икономическата ситуация във фирмите, в които работят. Негативното мнение, че ситуацията се влошава, пада от 45 на 41 на сто.”