Политически консенсус по проекта за нова стратегия за националната сигурност на България

публикувано на 20.09.10 в 10:14

Стратегията за национална сигурност, която водещите политически сили обсъдиха по време на Консултативния съвет за национална сигурност, обедини управляващи и опозиция.

Снимка: БГНЕС

Консултативният съвет по национална сигурност /КСНС/ при президента Георги Първанов обсъди в края на миналата седмица проект на правителството за нова стратегия за националната сигурност на страната. Досега действащата стратегия е приета през 1998 г., още преди членството на България в НАТО. В дебата, съгласно закона, участваха премиерът Бойко Борисов, министри, лидери на парламентарни партии и шефове на комисии в НС. За последните 5 години са правени общо два проекта за нова стратегия за национална сигурност на България, но те така и не бяха приети. Новият проект е тяхно подобрено продължение. В него са определени основните жизненоважни интереси на България за период от най-малко 10 години. Сред тях са гарантирането на границите на страната, защитата на българските граждани от кризи и преодоляването на демографския срив.

След заседанието на КСНС Георги Първанов изрази задоволството си от текста за новата стратегия и конструктивния дебат. „Общо беше мнението за безусловната необходимост от нов документ, нов прочит на темата за националната сигурност в условията на непрекъснато променящия се свят и новите предизвикателства”, посочи той. Първанов има някои забележки, но бе категоричен, че постигната сега основа за национален консенсус по стратегията е добра:

„Няма непреодолими препятствия и бележки, които да се разминават наистина радикално с духа и философията на самия проект – подчерта президентът. – В този смисъл всеки един от нас може би трябвало да направи компромис със собствените си предложения, за да имаме документ, който максимално ще отразява съгласието.”

Според премиера Борисов при изработването на стратегията има приемственост с направеното досега и са положени усилия да се постигне висока степен на консенсус.

„Ще положим допълнително старание, тъй като и на Съвета на държавните и правителствените ръководители от ЕС през септември бяха определени стратегическите партньори на ЕС, в т.ч. на България – посочи той. – Освен традиционните партньори като САЩ, това са още Китай, Русия, Украйна, Бразилия, Индия и др. В тази посока работим много активно, за да синхронизираме и българската национална сигурност с новите стратегии на ЕС.”
Не бе подминат и много актуалният напоследък у нас и в Европа ромски въпрос.

„Когато става дума за българските роми, проблемите са преди всичко социални – смята президентът Първанов. – Т.е., нашите усилия трябва да бъдат насочени преди всичко към социалната им интеграция. Проблемите са и образователни. В стратегията ни може би трябва да залегне и онова, към което се стреми и стратегията „Европа 2020”. Тоест, процентът на отпадналите от образование деца да падне под 10. У нас те са главно от този етнос. Но бих предложил да не се етнизират тези въпроси, а да се търси решаването им на социална и икономическа основа.”

„На Съвета на ЕС бе разискван много надълго ромският въпрос, тъй като става проблем вече на всички граждани в Европа – припомни премиерът Борисов. – Бяха разгледани доста задълбочено въпросите за номадския характер на тяхното придвижване, по-трудното им интегриране, в т.ч. и проблемите им с образование и работа. Факт е, че за ромите в европейски план се дават доста пари, те отиват в неправителствени организации. На практика обаче резултат по ромската интеграция, какъвто ни се иска на всички, няма. Ако има нещо положително като следствие от политиката на Франция на отзоваване на роми от България и Румъния, това е, че цялата ЕК и в частност правителствата на доста държави-членки вече на практика се занимават с решаването на този проблем.”

От ДПС настояват към основните приоритети на стратегия да бъде записан и текст за етнокултурното многообразие. За Радио България заместник-председателят на ПГ на ДПС Лютфи Местан коментира ромския въпрос така:

„Това е общоевропейски проблем, който трябва да признаем, че стои с особена острота в България. Неслучайно ние предложихме сред шестте жизненоважни национални интереси, дефинирани в проекта, непременно да се добави още един. Това е интегритетът на българското гражданско общество като основа за устойчиво развитие на страната.”

Очаква се стратегията да се обсъди поне още веднъж при президента преди нейното окончателно обсъждане и приемане от НС.

По публикацията работи: Татяна Обретенова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!