В памет на Атанас Вълчев

Големият народен музикант си отиде от този свят на 15 септември. Всепризнатият майстор на гъдулката остави стотици записи, както и безброй последователи сред няколко поколения български фолклорни изпълнители. Наричаха го „Паганини на гъдулката" заради способността му да изпълнява виртуозни пасажи. Както и заради умелото използване на тембровите възможности на инструмента.

Виртуозен инструменталист, овладял до съвършенство тайните на гъдуларството, Атанас Вълчев беше универсален изпълнител. Възпитан е в традицията на северняшката музика, но през годините на своята дълга и успешна кариера, той има възможност да изучи почти всички фолклорни стилове. Богатата му колекция съдържа записи на инструментални мелодии от различни области на България.

Роден е на 14.01.1937 г. в село Заветно – близо до град Търговище, Северна България. Баща му е народен музикант, известен като най-добрия гъдулар и майстор на гъдулки в цялата област. Първата изява на Атанас е участие на живо в ефира на Радио Варна. Тогава е едва осемгодишен. На четиринадесет вече е в София - на прослушване за звукозаписна дейност в Националното радио. В комисията са известни и утвърдени имена в областта на народната музика – Борис Петров, Коста Колев, Борис Карлов. За тях младият музикант е истинско откритие. Първите си записи в БНР Атанас Вълчев прави през 1953 г. Бързо става известен и търсен музикант. Започва работа в Оркестъра за народна музика при БНР, учи се от майсторите в занаята. По-късно той често ще признава, че дължи изключително много на легендарния наш гъдулар Янко Петров, чиито изпълнения слуша и изучава. Следва работа в оркестрите на няколко държавни институции, сред които Ансамбъла на БНА, както и групата за народни инструменти към „Мистерията на българските гласове". Работи и със своя формация. Основава я в началото на 60-те години на ХХ век, заедно с Никола Атанасов – гайда, Божан Милев – кавал и Стоян Гигов – тамбура. Като солист е свирил с най-известните сватбарски оркестри в цяла България.

Наред с музикантските умения, Атанас Вълчев наследява от баща си още един занаят – изработването на гъдулки. Негови инструменти пеят под пръстите на десетки изпълнители от България, балканските страни, САЩ. През май 2010 г. майсторът е подарил една от своите гъдулки на Историческия музея в гр. Попово, който се намира съвсем близо до родното му село. Сътрудниците на музея са съхранили и разговори с прочутия гъдулар за тънкостите на занаята, както и за богатия му творчески път. Не са много интервютата, които майсторът е дал приживе. Но неговите изпълнения на „Шопско хоро", „Кюстендилско хоро" и още много други винаги ще бъдат истински учебник по инструментално майсторство и отношение към традиционната музика.
Още от рубриката

В търсене на нови решения – "Палячи" от Леонкавало

„Палячи“ от Руджеро Леонкавало е в духа на емблематичната комедия дел арте – пътуваща театрална трупа, чиито актьори се превъплъщават в образите на Коломбина, Арлекин… Сюжетът е съвсем подходящ за „сливане“ на двете съвременни сцени – циркова и..

публикувано на 16.11.18 в 12:40

Петър Джурков: „Ние запалихме искрицата, а младите продължават традицията“

През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и..

публикувано на 14.11.18 в 11:00

Elephunky Trip – новият албум на Koka Mass Jazz

Константин Кацарски е артист, отдавна познат на родната публика. Перкусионист, барабанист и DJ, той дълги години бе част от Bluba Lu – формация, добила популярност с експериментаторското си търсене. Продължавайки тази тенденция, Косьо Кацарски създава..

публикувано на 13.11.18 в 10:30