След десетилетие трудни битки в защита на българската природа 2010-а – обявена за световна година на биоразнообразието – донесе няколко добри новини за бъдещето на богатата флора и фауна у нас. Според българските природозащитници обаче опазеното биоразнообразие през последната една-две години се дължи повече на финансовата криза, довела до намаляване на икономическата активност, отколкото на целенасочените усилия на българските правителства.

„Може да се каже, че годината на биоразнообразието бе малко по-добра за българската природа от предишните години – заяви за Радио България Стефан Аврамов от „Българска фондация Биоразнообразие”. – Това основно е свързано със световната криза и рухването на пирамидите със строителството на хотели, което спаси планините ни и част от морето от окончателно унищожаване. Но това се дължи и на известни промени в държавната политика. Новото правителство за щастие е малко по-склонно от предишното да изслушва аргументите на гражданите в полза на природата.”

Сред добрите новини за годината е решителното раздвижване по отношение на приемането на планове за управление на българските природни паркове. Става дума за регламентиране на дейностите в българските планини, повечето от които са със статут на природни паркове. Изключение правят само трите Национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан, които са с още по-висока степен на защитеност и отдавна имат своите планове за управление. Знаково е предстоящото приемане на плана за управление на Природен парк Странджа, обхващащ едноименната планина, разположена в най-южната част на Черноморието ни. Именно там се водиха през последното десетилетие най-острите битки между природозащитници и строителни предприемачи, последните подкрепяни мощно от общинските власти.

„Община Царево имаше сериозни намерения да застрои крайбрежието с хотелски апартаменти, които след това да разпродаде. Идеята не бе да се развива туризъм, а да се извлекат бързи печалби от една строителна пирамида, и то върху последните диви участъци на странджанското крайбрежие. Естествено обществеността се възмути и именно от протестите за Странджа тръгна процесът на положителна промяна в държавната политика спрямо българската природа. От Странджа започна новата българска природозащитна вълна, която се надявам след няколко години да даде много по-сериозни плодове и да видим една запазена Странджа за следващите поколения.”

Определен напредък има и по отношение на спирането на безразборното строителство на ветрогенератори, соларни инсталации и малки ВЕЦ без съобразяване с природата, особено в зоните от европейската екомрежа „Натура 2000”.

„С промяна в закона за водите бе забранено изграждането на нови мини ВЕЦ без сериозен анализ на въздействието им върху околната среда – дава конкретен пример г-н Аврамов. – При предишните две правителства обаче бяха издадени разрешения за стотици ВЕЦ. И като пътувате в Родопите, непрекъснато се чудите как една река ту я има, ту я няма, напълно изчезва в едни тръби и влиза в някоя мини ВЕЦ, а след това отново се появява. Там екосистемите бяха тотално разрушени и на много места риба вече просто няма, поради тези мини ВЕЦ.”

Добра вест е и подготвеният нов закон за горите. Под натиска на природозащитниците в него бяха направени сериозни промени, гарантиращи опазването на безценното българско богатство – горите, които покриват една трета от територията на страната.

Стефан Аврамов от „Българска фондация Биоразнообразие” отбелязва с удовлетворение, че българското обществено мнение е най-мощният съюзник на природозащитниците и това дава основание за оптимизъм по отношение на опазването на богатата флора и фауна по нашите земи. А също и фактът, че като част от ЕС България ще бъде принудена да спазва по-стриктно екологичното законодателство на общността.

Фотоколаж: Яна Михайлова