България е сред малкото страни в Европа, където мечки могат да се видят и извън зоологическите градини. Неколкостотин мечки бродят на свобода из българските планини и са свидетелство за добре опазена природа. През последните години обаче съжителството на планинците и мечките става все по-проблемно. Зачестиха нападенията на мечки над домашни животни, над пчелини и овощни дървета. През 2010 г. бе регистриран и първият случай на нападение на мечка над човек, завършил с фатален край. Сред хората в района на Смолян, в Родопите, където са най-чести набезите на кафявата мечка, настана безпокойство. Това наложи спешното преброяване на популацията на мечките там и в останалата част от страната, за да се види имат ли основание апелите за отпадане на забраната за лов на мечки, защитен вид в ЕС.

За получаване на достатъчно достоверни данни за мечата популация е необходимо да се проведе мониторинг поне три години поред, смятат експерти. Тази есен бе извършено едно първо преброяване, което все пак дава добра ориентация, тъй като данните от три научни екипа, паралелно работещи по три различни съвременни метода, дадоха сходни резултати. Какви са те? Общият брой на кафявата мечка в България е около 600 екземпляра, като малко под сто бройки има в района на Смолян, където местообитанията им са в най-голяма близост до населени места. Много или малко е това? За отговор се обърнахме към Александър Дуцов, председател на Сдружението на дивата природа “Балкани”, участвало в преброяването.

“Ние не смятаме, че популацията е много голяма или плътна – заяви той за Радио България. – Данните показват, че мечките са може би 50 на сто под капацитета на средата. Според проучванията, природните условия у нас позволяват тук да живеят над 1000-1200 мечки. Има достатъчно хранителен ресурс. В Смоленска област, която е доста обширна, популацията е може би с 40-50 животни под капацитета на средата. В никакъв случай не можем да говорим за свръхпопулация на мечките. Но определено можем да говорим за съществуването на социален проблем. Той се появява, когато хората започнат волно или неволно да предоставят храна на мечките. Така животните започват да скъсяват дистанцията и да възприемат хората като източник на хранителен ресурс, много по-достъпен от естествената им хранителна база. Като говоря за хранене на мечки, имам предвид наличието на неохранявани домашни животни в техните територии, на неохранявани кошери, депониране на хранителни отпадъци в отворени контейнери, а също и интензивно подхранване на дивеча, особено извън зимния сезон. И когато по някаква причина този лесен хранителен ресурс спре, мечките тръгват към населените места да го търсят. Такива мечки са най-големият проблем, защото загубват страх от човека.”
 
Експертите смятат за особено опасно модното у нас подхранване на дивеча, най-вече на глиганите, с царевица през цялата година. В миналото това е извършвано само през зимата, за да се намалят загубите на дивеч през този сезон. А поради зимния си сън пък, мечките са били далеч от това ново голямо изкушение.

“Дивечът се захранва постоянно и особено интензивно преди ловния сезон през октомври – твърди Александър Дуцов. – Изсипват се огромни количества царевица и то много близко до населените места, за да може всяка ловна дружинка да “открадне” дивите прасета от съседната ловна дружинка. Именно глиганите са най-интересният лов за повечето ловци у нас, всеки гледа да ги “придърпа” към себе си с тези примамки.”

Природозащитниците и държавата препоръчват редица превантивни мерки за предотвратяване на конфликта човек-мечка. Изпитаната рецепта е стадата да бъдат охранявани с каракачански кучета, както в миналото, кошерите и овошките да са опасани с електрически огради, контейнерите за хранителни боклуци в планината да са затворени и да престане подхранването на дивите прасета с царевица извън зимния сезон. А също и спазването на някои правила за поведение при ненадейна среща със звяра.