Софроний Врачански – един от големите български възрожденци

Даровитият възрожденски книжовник и будител Св.Софроний Врачански (със светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 година в старопланинския град Котел. Там, в местното килийно училище, получава основното си образование. Известен е като автор на първата българска автобиографична творба “Житие и страдание грешнаго Софрония”, с която полага основите на съвременната българска литература. Негов е и първият препис на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски, изиграла забележителна роля за националното ни Възраждане в периода на петвековното османско владичество.

“Обич, преданост, саможертвеност за род и родина – това е неговият живот. – така Никола Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей, описва Софроний Врачански – Остава без майка на 3 години, а на 11 – без баща, съвсем сам. Местните жители котленци, които забелязали дарбите и интереса му към духовното, го склоняват да се задоми още на 18 години, след което го избират за енорийски свещеник. Той бил добър и внимателен, възпитан, с готовност на всеки във всичко да помогне. Невероятна е срещата му с Паисий Хилендарски. Има много предпоставки Паисий да бъде убеден, че точно там трябва да занесе своя труд “История славянобългарска”. През 1765 година той почуква на портата на отец Стойко Владиславов, представя му се и му показва какво е направил. Отецът от Котел му благодари за голямото доверие и с изключително старание и интерес започва да преписва книгата му. Тази работа възпламенява у него силно патриотично чувство. Той толкова е впечатлен от съдържанието на Паисиевата история, че целият му живот оттук нататък придобива нов смисъл, ново изражение. Софроний се посвещава на каузата да служи на народа си с цялата си всеотдайност. Учи децата, проповядва в църквата и дори се включва в подготовката на национално-освободителното движение.”

Отец Стойко прави два преписа на “История славянобългарска” и сякаш за да почувства силата на авторовото вдъхновение, на два пъти посещава Света гора, където я създава Паисий. Завистта на местните първенци в родния му град обаче го прогонва и той отива да служи в друга епархия. През 1794 година, под името Софроний, е ръкоположен за епископ на Враца, където развива широка обществена дейност. Размириците в страната го карат да замине за Букурещ. Там продължава да служи като висше духовно лице. В Букурещ активно се включва в дейността за освобождение на България. В хода на Руско-турската война от 1806-1812 той съдейства за формирането на Българска земска войска от българи доброволци, сражаващи се на страната на Русия. Софроний Врачански изготвя и т.нар. “Молба” от 15 точки до главнокомандващия руската армия. В нея разкрива необходимостта от изработване на програма за решаване на Българския национален въпрос. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише по време на престоя си в Букурещ. Сред тях е сборникът “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който съдържа поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. Вдъхновен от църковнославянски и гръцки източници, той е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Именно той поставя началото на новобългарската печатна книга. “Сборникът е толкова силен и актуален за времето си, че просветените българи започнали да го именуват “Софроние”. И днес дори той продължава да звучи съвременно – отбелязва Никола Хаджиев – Той пише и много други неща, но това си остава неговият капитален труд. Личността на Софроний Врачански е изразител на тогавашното българско самосъзнание и родова принадлежност. Живял е при неимоверно тежки условия. Той наистина е страдалец, затова и озаглавява своята автобиография “Житие и страдание грешнаго Софрония”. Тя е важен исторически документ, който рисува живо положението в България в края на XVIII - и век като една изповед на поробения българин. Св. Софроний владее перфектно гръцки език и превежда много свещени книги. Наред с това той е и много добър рисувач, украсява художествено всички книги, които е написал. Рисува природата, както и автопортрет, портрети на някои от нашите възрожденци. След Руско-турската война от 1806-12 г. Софроний остава до края на живота си в Букурещ. Една година преди да си отиде от този свят, му е направен маслен портрет. Художникът е неизвестен, но е датирал творбата си в 1812 г. Това е единственият оригинален портрет, който е запазен, и за наша гордост се намира в Националния църковно-исторически музей. Картината постъпва в музея през 1929 година. Същият този портрет днес е в читанките на нашите първолачета.”

На 31 декември 1964 година Българската православна църква канонизира Софроний Врачански за светец.

Споделете

Софроний Врачански – един от големите български възрожденци

Още от категорията

Пътуване във времето в "Долината на тракийските царе"

Преди 164 години в Цариград е заявена българската църковна независимост

Католици, арменци и протестанти празнуват Възкресение Христово

Нови технологии пресъздават битката при Тутракан

Навършиха се 80 години от последната бомбардировка над София

Документална изложба разказва за католиците в България

Българско Национално Радио