Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Внимавайте с любовта – вечна е! Внимавайте с любовта – наистина е.” Тома Марков – “Luizza Hut”

“Luizza Hut” е и аудиокнига с гласа на Тома Марков.
„Реших да направя нещо и за онези, които не са
свикнали да държат книга в ръцете си. Така и те ще могат да си пуснат диска в колата, да тръгнат за Варна и да се озоват в Перу” – казва той.
„След милиционерите, актьорите и програмистите, най мразех журналистите. Днес трябваше да дам интервю… „Добър ден” – каза журналистката. Работеше за Националното радио – жена без възраст, тяло без форма”.

Този миниатюрен откъс от новия, трети поред роман на Тома Марков – “Luizza Hut”, изпълва със съдържание емоциите и вълнението ми около интервюто, което щях да правя с автора. Бях го срещала веднъж, преди години и въпреки че не го познавах, някак бях сигурна, че написаното е по-близко до истината, отколкото до литературната фикция. За него лично знаех, че е изключителен поет, бохем човек, към когото не можеш да останеш равнодушен. Подходих към романа напълно отворено, без предразсъдъци, но с вярата, че ще се докосна дo интересна и наистина съвременна литература. Имах основание за това. И вместо да се отдам на любовната музика между жълтите корици на “Luizza Hut”, само след час четене и слушане (книгата се продава с аудио диск, записан лично от Тома Марков) ме завладя неописуемото любопитство да разбера аз сега, жена без възраст и тяло без форма ли съм? Намерих отговор, но нека той бъде изненада за теб – поне докато четеш този текст. За да има някакъв завършек началото ми ще кажа, че гореспоменатото интервюто на Макаронов, главният герой на Марков, обилно напоено с водка, завършило като „чудовищен монолог, който меко казано, поуплашил журналистката”. Водка нямаше, а дали бях поуплашена след разговора – прецени сам.

„Любовта е онова, което се нарича стока на влюбените. Любовта е онова, което никой не нарича така. Любовта е онова, което никой не подозира, че е. Любовта е онова, което правиш щастлив нейде и другаде” – “Luizza Hut”.

“Luizza Hut” се появи преди седмица с етикет „истински любовен роман” под редакторската намеса на Любен Дилов-син и в редиците на едно от най-ентусиазираните млади издателства у нас.

„А, има ли неистински любовни романи?” – попита тя.

„Разбира се. Има любовни романи, които се пишат по определена схема, от професори по литература в англосаксонски университети. Това не означава, че те не са професионалисти. Напротив, яростни професионалисти са, щом продават по над 100 000 копия например. Но това не е литература” – категоричен е той.

"Докато хората се надяват и мразят - аз върша работа" - Тома Марков
“Luizza Hut” не излиза от матрицата, а от сърцето и яростта на един словолюбец, който се оказа не особено голям фен на днешната българска поп музика.
„Музиката се пише от свободни хора, а ако сте забелязали в повечето български парчета се пее – „тя не идва …”, „дъждът вали …”, „сърцето ми е разбито …” и така нататък. Българската музика беше рамо до рамо със световната единствено и само по време на великолепните музиканти от „Нова генерация” и техния невероятен български поет Димитър Воев. Затова реших да си измисля една група, която нарекох “Luizza Hut” и която с нищо не ме дразни. Случките и събитията около тази група формират този роман” – каза той. Правим уточнението – случките са най-вече около фронтгърлата на бандата Луиза Н и Макаронов.
ТЯ.
С какво си по-добър в тази книга от предишните си?
ТОЙ
С това, че “Luizza Hut” е истинска литература, докато предишните ми два романа са повече lifestyle писане. Изобщо са малко по-нереални. Има свят в тях, но не може един поет да живее точно толкова добре, колкото е описано в „Майка” и „Крокодилът Гений”. Този роман е някак кадриран. Има много филм в него.
ТЯ
Кой е най-хубавият комплимент, който си получил за романа до днес?
ТОЙ
Мисля, че някой каза, че аз съм най-добрият и след мен е празно – скромно каза той.

„Любовта е стоката, която никой не иска да купи от себе си. Любовта е стоката, която всеки разваля с времето си. Любовта е стоката на влюбените, ослепени в телата си” –“Luizza Hut”, Тома Марков.

Тома Марков разказва, че е написал любовния си роман за по-малко от 12 седмици, защото му трябвали пари. Предварително бил наясно със схемата, точно какво ще се случи на героите и понеже е много дисциплиниран писател, успял за краткото време да създаде реален свят, затворен между 238 страници нерециклирана хартия. „Ставам сутрин, разгрявам се с няколко заплашителни писма до редакции на списания, които ми бавят хонорарите и след това сядам да пиша глави от “Luizza Hut”” – така минали седмиците на раждане.

И като стана въпрос за хонорари:
Кога за последно имаше само два кинта в джоба? – попита Тя.
„Слаба богу, много отдавна. Може би преди 12 години, когато положението беше наистина отвратително. То “Luizza Hut” е част от историята на Макаронов. Това е той, преди да стане Макаронов, защото който е чел предишните ми романи „Майка” и „Крокодилът Гений”, знае, че в тях той е много богат. Докато в “Luizza Hut” положението е плачевно. Главният герой през цялото време има само два кинта в джоба и дори тези два кинта се превръщат в герой в цялата книга” – отговаря Той.
Но нали казват, че на гладен стомах любов не вирее! „Всяко готино, поне според мен, произведение е стъпило на Континента на любовта. Без любов не може да има изкуство!”. А “Luizza Hut” е изкуство.

„Любовта е стоката, която никой не иска да купи от себе си. Любовта е стоката, която всеки разваля с времето си. Любовта е стоката на влюбените, ослепени в телата си” – “Luizza Hut”, Тома Марков.

“Luizza Hut” е роман, изтъкан от невидими молекули поезия, който си струва да прочетеш дори и само заради пролога. Много лесно четима, но в същото време тъжна книга. От онези, които в смях и цинизъм, пробуждат повече въпроси в главата ти, отколкото дават отговори, в които не знаеш – началото ли е краят или краят поставя ново начало.

„То е нормално. За такъв период в България е написана книгата. Няма как да бъде весел роман. Годината 1998 беше наистина трудна, но тогава хората поне се надяваха. Сега никой няма абсолютна никаква надежда в милата ни родина” – каза Той. Уточнявам, обаче, че никъде не се споменава конкретна държава или място. Те са изцяло твое решение. Свободата дадена ти от автора. Но недей да забравяш цитата в началото на романа – „Всяко решение е отказ” – Карл Лагерфелд.
ТЯ
Решението да издадеш “Luizza Hut” от какво те отказа?
ТОЙ
Може би ме отказа от това да издам стихосбирка. Не съм го правил от шест години и това вече ми пречи. Много обичам да правя книги със стихове и те да са хубави стихове.

„Хората постоянно постъпват глупаво, защото са много заети да се надяват … за мен пролетта е неизкърпена мрежа, от която лесно избягвам от всичко”- Макаронов/ Марков.
ТЯ
От какво искаш за избягаш тази пролет?
ТОЙ
Винаги съм се опитвал да избягам от себе си, обаче, така съм закотвен в себе си, че това не ми се получава и това е още един от щастливите моменти в живота ми. Аз съм щастлив човек.

„Любовта е любов” и за Тома Марков тя носи името София Павлова – на нея и на още 6 души е посветен романа. „Това е жена ми! Заради нея съм постоянно на нивата, защото една красива жена може, но не трябва да живее в мизерия. Аз винаги съм бил роб на жените си и се надявам, че фотографката София Павлова ще бъде последната.”
ТЯ
Какво пишеш сега?
ТОЙ
В момента правя проучване за нов документален роман, който може би ще излезе следващата година. Не съм правил документален роман още и ми е много интересно. Ще се казва „Чар” и ще разказва за едни момичета в Студентски град в София, абсолютно реални образи, които не са точно проститутки, но от време на време го правят, за да си окръгляват доходите. В Студентски град е пълно с такива дами и съм абсолютно убеден, че за да станеш проститутка е нужна огромна смелост, която не всеки притежава. Момичетата са прекрасни!
ТЯ
Всеки ли може да превърне любовта си в стока?
ТОЙ
„Стоката на влюбените” е много хубава метафора. Стока не винаги означава да продадеш нещо. Стока може да означава да направиш нещо качествено и красиво. ТЯ
Нека завършим с прогнозата ти за времето утре.
ТОЙ
Прогнозата ми е следната: не съм я правил аз, а прекрасният еврейски народ, който казва, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния и много по-хубав от по-другия.
ТЯ
Да кажем още нещо важно за книгата, което сме изпуснали.
ТОЙ
Разбира се - купете си я!

В аранжимента на “Luizza Hut” ТЕ бяха:
ТОЙ – Тома Марков
ТЯ – Весела Кръстева

Снимки: личен архив

По публикацията работи: Весела Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25

Българският вируоз Марио Хосен солист ще изпълни импровизации за цигулка в Скопие

Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..

публикувано на 12.04.24 в 15:37