Готова ли е България да затвори страницата с досиетата?

публикувано на 29.03.11 в 08:22

Екатерина Бончева, член на комисията към Народното събрание, придобила известност като Комисия по досиетата, по време на работа с архивите на бившата ДС.

Снимка: БГНЕС

На път ли е България да сложи най-накрая финалната точка на вече 21-годишната одисея, свързана с досиетата на бившите тайни служби?! През всичките тези години темата не слизаше от сцената на политическото говорене, без обаче да бъде напълно осветлена дейността на този репресивен апарат, обслужвал БКП преди 1989 г. и без да бъдат отворени всички досиета, въпреки че още през 1997 г. социологическите проучвания показват, че над 80 % от българите са за тяхното разсекретяване. Нееднократно в общественото пространство избухваха и скандали, провокирани от т.нар. „списъци на доносници” с имената на висши държавници, известни журналисти, които различните управляващи публикуваха, водени в много от случаите от лични интереси.

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов и д-р Марко Арнд – ръководител на бюрото на Фондация "Конрад Аденауер" в София, на откриването на кръгла маса на тема "Демокрацията се нуждае от истината".

„В България имаше политически послания, но липсваше политическа воля за взимане на решения. За голямо съжаление част от политическия елит беше част от Държавна сигурност /ДС/.” Това каза вътрешният министър Цветан Цветанов по време на кръгла маса „Демокрацията се нуждае от истината”, посветена на темата за досиетата. Събитието беше организирано от МВР и фондация „Конрад Аденауер”. С последния Закон за досиетата, приет през 2006 г., нормативно бе уреден въпросът за създаването на независим орган – Комисия за досиетата на българските тайни служби. МВР обаче така и не предаде архивите на ДС на новосъздадената комисия. Това започна да се случва едва в началото на миналата година.

„Това, което направихме в началото на 2010 г. заедно с Комисията по досиетата, е действителното прилагане на закона и стартирането на реална процедура по предаването и описването на делата – каза още министър Цветанов. – Над 1 млн. информационни единици са предадени вече на Комисията по досиетата, като не става въпрос за страници, а за папки. Това са човешки съдби. Това е историята на България и аз съм изключително благодарен, че днес можем да отчетем, че 100% от архивите, които са били в областните дирекции на МВР, вече са предадени. Остава един малък процент от тях, който е на територията на София и който в момента се описва и също се предава. До края на лятото този процес ще приключи и всичко свързано с бившата ДС ще бъде на разположение на един независим орган, какъвто е Комисията по досиетата. Надявам се, че чрез сборниците, които тя подготвя, ще можем да разберем какво се е случвало и как е функционирала машината на ДС. Според мен младите трябва да са запознати с историята и начина, по който са вербувани хора за бившия държавен апарат.”

Вътрешният министър подчерта, че в политическите кабинети в момента няма лица, обвързани с бившата Държавна сигурност. Той заяви също, че според промените в Закона за МВР всички кандидати за длъжностите от началник сектор до главен секретар на силовото ведомство минават през задължителна проверка за принадлежност към бившите тайни служби. По думите му обаче България не е успяла за 21 години да създаде ново поколение дипломати, напълно скъсали с миналото и бившата Държавна сигурност. Министър Цветанов допълни, че все още 45% от българските посланици са сътрудници на ДС. Той обеща след президентските избори през есента, ако бъдат спечелени от неговата партия ГЕРБ, те да бъдат отзовани.

Зам.-вътрешният министър Веселин Вучков посочи няколко важни причини, поради които архивът на ДС трябва да бъде предаден на Комисията по досиетата:

„Първата важна последица е, че става възможно Комисията по досиетата сама да извършва проверки за принадлежност към ДС на лицата, изпълняващи публични дейности. На второ място концентрирането на архива на едно място позволява проверките да бъдат много по-пълноценни, тъй като писмените следи за едно лице може да са разположени в различни архивни единици, дори в различни служби или министерства. Така проверката ще бъде много по-всеобхватна и обективна. На трето място, създаването на централизиран архив ще предотврати възможността досиетата на ДС да бъдат унищожавани или манипулирани. На четвърто място, ще гарантира възможността на гражданското общество да го използва за изследователски цели. Сред тези близо 1 200 000 архивни единици се крият неизброими трагични човешки съдби. Вече всеки може да отиде и да прочете всяка папка, която сметне за необходимо, и да си направи своите изводи.”

По публикацията работи: Румяна Цветкова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!