Тайнственият танц върху жарава – нестинарството

Снимка: БГНЕС

Подобно на много други езически ритуални практики, нестинарството е свързано с голям християнски празник. На 21 май православието почита духовното дело на светите Константин и Елена. На същия ден в няколко села на Югоизточна България играят древен танц върху жарава. През 2009 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, обяви вписването на нестинарството в представителния списък на организацията. Съхраняван и предаван от поколение на поколение, този хилядолетен обичай се изпълнява и до днес по нашите земи.

© Снимка: архив

Император Константин Велики влиза в историята с официалното признаване на християнството като религия, равноправна с останалите религии в Римската империя. Независимо от факта, че народът ни свързва нестинарството с деня на Светите Константин и Елена, православната църква никога не е приемала това. Хората, изпълняващи ритуала, били подложени на гонения чак до началото на ХХ век. Това в известен смисъл ограничава практикуването на традицията. Нестинарството оцелява в странджанските села Кости и Бродилово. А според местните жители оттам е пренесено и в други странджански села. Култът към огъня и играта върху жарава са били известни на много древни народи – елини, римляни. Както и при индуси, китайци, перси и редица други. Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото слънце. Огънят увеличава божествената сила на слънцето. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят, а нестинарите добиват силата да предсказват бъдещето. Играта върху огън винаги е под съпровода на гайда и тъпан. Звукът на тези инструменти се счита за част от магията на ритуала. А тъпанът се съхранява в селския храм цяла година и се изнася оттам специално за танца.

© Снимка: БГНЕС

Според някои учени произходът на думата „нестинари” идва от „ищинари” или „нещинари” – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Названието се свързва и с гръцките думи за пост – "нестеа" и за огън „естиа”. Както е характерно за фолклорните практики, нестинарството се предава по наследство. В йерархията главният нестинар е този, който избира своя наследник. Когато усети, че житейският му път е към своя край или по някаква причина вече не може да танцува, той събира всички нестинари от селото. В тяхно присъствие казва кой ще го замести в тайнството. Обикновено това е синът му. Ако няма син, предава първенството на дъщеря си. Счита се, че само така се запазвала способността да се предсказва бъдещето.

© Снимка: БГНЕС

В ранното утро на 21 май ритуално се отваря аязмото /извор, който е в двора на храм, манастир или друго свято място/. Иконите на светците Константин и Елена обикновено са направени със специални дръжки. Един от основните моменти в началото на обичая е обхождането на свещените места в селището и домовете на неговите жители, където се изпълняват обеди за пречистване и освещаване. Задължително се прави общоселски курбан. От храната се раздава на всички. През цялото време звучи музика. Нестинарите започват своите танци, а привечер всички отиват на селския мегдан. Там през деня е горял огън, който вече се е превърнал в жарава. Разстлан е на голям кръг – истински огнен харман. Хората, които се играят около огъня винаги описват три или девет кръга. Както в цялата ни фолклорна култура, и тук кръгът се асоциира със слънцето. Огънят също е символ на слънцето, наричано от народа ни „небесния огън”. Идва време за тайнствения нестинарски танц върху жарта. Под омагьосващите звуци на тъпана и гайдата нестинарите изпадат в екстаз. Според народната терминология те стават „прифатени” /прихващане/. Нестинарите влизат в огъня с иконата и танцуват. Главният нестинар прави своите предсказания за общността, както и за отделни хора. Обичаят привършва. Иконите и тъпанът отново се прибират в параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Колкото и да е странно, краката на нестинарите остават здрави, без следа от изгаряния. А свидетелствата за това, че предсказанията се сбъдват, никак не са малко. Дали е така – всеки може да провери. Стига да намери малките села в югоизточния ъгъл на България. И да попадне там точно в деня на Константин и Елена.

Още от рубриката

Ансамбъл „Гоце Делчев” – гр.София и Вокален ансамбъл „Езерец” – гр. Благоевград на обща сцена

Фолклорът създава приятелства

На 11 май, по повод Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий, в Софийска градска художествена галерия ще се проведе концерт под надслов „Изкуството създава приятелства” на Народен хор при Ансамбъл „Гоце Делчев” гр. София с диригент Марек Дяков..

публикувано на 09.05.19 в 14:41

Вампирите в българските народни песни

Преди пет години една интересна и неизследвана до този момент тема провокира Радослав Гизгинджиев да проучи етнографски материали, фолклорни образци и архиви на българските народни песни и две години по-късно да напише дипломната си работа „Вампирът в..

публикувано на 08.05.19 в 15:42

Добрин Добрев: Който е роден в Добруджа или е живял под звездите ѝ, той е като омагьосан

Повече от десетилетие народният певец Добрин Добрев живее в Кипър. Управител е на информационно бюро, което се занимава с превод и легализация на документи, както и с организация на културни събития. Съвместно с посолството на Република България..

публикувано на 07.05.19 в 14:37