Тайнственият танц върху жарава – нестинарството

Снимка: БГНЕС

Подобно на много други езически ритуални практики, нестинарството е свързано с голям християнски празник. На 21 май православието почита духовното дело на светите Константин и Елена. На същия ден в няколко села на Югоизточна България играят древен танц върху жарава. През 2009 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, обяви вписването на нестинарството в представителния списък на организацията. Съхраняван и предаван от поколение на поколение, този хилядолетен обичай се изпълнява и до днес по нашите земи.

© Снимка: архив

Император Константин Велики влиза в историята с официалното признаване на християнството като религия, равноправна с останалите религии в Римската империя. Независимо от факта, че народът ни свързва нестинарството с деня на Светите Константин и Елена, православната църква никога не е приемала това. Хората, изпълняващи ритуала, били подложени на гонения чак до началото на ХХ век. Това в известен смисъл ограничава практикуването на традицията. Нестинарството оцелява в странджанските села Кости и Бродилово. А според местните жители оттам е пренесено и в други странджански села. Култът към огъня и играта върху жарава са били известни на много древни народи – елини, римляни. Както и при индуси, китайци, перси и редица други. Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото слънце. Огънят увеличава божествената сила на слънцето. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят, а нестинарите добиват силата да предсказват бъдещето. Играта върху огън винаги е под съпровода на гайда и тъпан. Звукът на тези инструменти се счита за част от магията на ритуала. А тъпанът се съхранява в селския храм цяла година и се изнася оттам специално за танца.

© Снимка: БГНЕС

Според някои учени произходът на думата „нестинари” идва от „ищинари” или „нещинари” – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Названието се свързва и с гръцките думи за пост – "нестеа" и за огън „естиа”. Както е характерно за фолклорните практики, нестинарството се предава по наследство. В йерархията главният нестинар е този, който избира своя наследник. Когато усети, че житейският му път е към своя край или по някаква причина вече не може да танцува, той събира всички нестинари от селото. В тяхно присъствие казва кой ще го замести в тайнството. Обикновено това е синът му. Ако няма син, предава първенството на дъщеря си. Счита се, че само така се запазвала способността да се предсказва бъдещето.

© Снимка: БГНЕС

В ранното утро на 21 май ритуално се отваря аязмото /извор, който е в двора на храм, манастир или друго свято място/. Иконите на светците Константин и Елена обикновено са направени със специални дръжки. Един от основните моменти в началото на обичая е обхождането на свещените места в селището и домовете на неговите жители, където се изпълняват обеди за пречистване и освещаване. Задължително се прави общоселски курбан. От храната се раздава на всички. През цялото време звучи музика. Нестинарите започват своите танци, а привечер всички отиват на селския мегдан. Там през деня е горял огън, който вече се е превърнал в жарава. Разстлан е на голям кръг – истински огнен харман. Хората, които се играят около огъня винаги описват три или девет кръга. Както в цялата ни фолклорна култура, и тук кръгът се асоциира със слънцето. Огънят също е символ на слънцето, наричано от народа ни „небесния огън”. Идва време за тайнствения нестинарски танц върху жарта. Под омагьосващите звуци на тъпана и гайдата нестинарите изпадат в екстаз. Според народната терминология те стават „прифатени” /прихващане/. Нестинарите влизат в огъня с иконата и танцуват. Главният нестинар прави своите предсказания за общността, както и за отделни хора. Обичаят привършва. Иконите и тъпанът отново се прибират в параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Колкото и да е странно, краката на нестинарите остават здрави, без следа от изгаряния. А свидетелствата за това, че предсказанията се сбъдват, никак не са малко. Дали е така – всеки може да провери. Стига да намери малките села в югоизточния ъгъл на България. И да попадне там точно в деня на Константин и Елена.

Още от категорията

„Голяма книга на българските празници и обичаи“ – ценна енциклопедия за обредния ни календар

Автори на тази дългоочаквана книга са доц. д-р Вихра Баева и доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН – известни изследователи на традициите, характерни за българския празничен календар, както..

публикувано на 20.09.19 в 11:16

Песни и танци край светилището на Богородица

В курорта Старозагорски минерални бани   започва 14-о издание на Националния тракийски фолклорен събор “Богородична стъпка” . Той носи името си от местността „Богородична стъпка”, смятана за свято и енергийно място. Според легендата там е слязла..

публикувано на 24.08.19 в 07:30

„Белокаменица - 2019“ отново ще ни потопи в магията на българското

Село Царевец е разположено в Предбалкана, на 10 км от Мездра и на 24 км от Враца. На север е заобиколено от верига хълмове, които го пазят от силните северни ветрове, а на юг тече река Искър. В землището на селото отдавна са разкрити каменни..

публикувано на 23.08.19 в 15:33