Проф. Георги Елдъров и богатствата на миналото

Страници от "Абагар" (Исторически музей - Монтана).
Снимка: bg.wikipedia.org

През 2011-ва се навършват 360 години от излизането на първата печатна книга на говорим български език „Абагар”. Тя е съставена и издадена на кирилица в Рим. Напечатана е на големи листи, така че да може да се носи като свитък, има и илюстрации. Името й идва от включеното в нея апокрифно послание на цар Абагар /Авгар/ от Едеса /днес град Урфа в Турция/ до Исус. Според древно предание Исус излекувал владетеля чрез силата на Божието слово и чрез кърпа, запазила образа му. Смятало се, че заради това книгата „Абагар” може да изпълнява ролята на амулет.

„Автор е Филип Станиславов, който е първият български католически епископ на Никополската епархия – разказва архимандрит Георги Елдъров. – Книгата е изпълнена с голям патриотизъм. В нея той се подписва „Филип Станиславов, епископ на Велика България”. А по това време – XVII век, когато страната ни е под османска власт, никак не е велика, но самочувствието, особено сред католиците, е много силно. Причината е, че в този исторически момент младежи, следвали в Италия, поемат ръководството на Българската католическа църква. А в Италия преди това са излезли две творби, в които България е представена в най-добра светлина. Това са аналите на Бароний и книгата на Мавро Орбини “Царството на славяните”, която излиза в 1601 година. Малко след това започват да прииждат българчета да следват в Италия. Запознавайки се с тази книжнина, те имали с какво да се гордеят заради славното българско минало.”

Колкото до името “Абагар”, то съпровожда Георги Елдъров в продължение на десетилетия от живота му. С него са назовани един дом, един внушителен архив, две периодични издания, фондация. Но за това – по-късно. Монсеньор Елдъров е роден през 1926 г. в ямболското село Зорница. 12-годишен заминава да учи в италианския град Асизи, после завършва богословие в Рим през 1947 г. Той е единственият българин богослов, който е консултант по време на Втория Ватикански събор от 1962 до 1965 г. – знаменателно събитие в историята на християнството през XX век. Съборът започва реформи в Католическата църква чрез отварянето й за диалог с други религии и въвеждането на богослужение на родни езици.

После Георги Елдъров в продължение на четвърт век ръководи българската редакция на Радио Ватикана. И, въпреки че остава в чужбина чак до падането на Желязната завеса, споделя следното: “Никога не съм загубил нито спомена, нито връзката с България. През 1966 г. ми бе даден шанс да се занимавам с българските дела на Запад – бях назначен за ватикански визитатор на българите в чужбина. Наложи се да пътувам, създадох връзки, контакти с нашенци в цял свят, бих казал. Още тогава замислих да направя един духовен и културен център във Вечния град и в западния свят. И това беше дом “Абагар”, който отвори врати в началото на 80-те години. Той беше доста голям, близо до морето, и стана като дом за българите. Идваха много сънародници, но и чужденци, които бяха свързани с България. Над 2 хиляди души са отсядали през годините в него. Моята цел беше още да напълня дома с български ценности: книги, документи, антикварни предмети. Сложихме и паметна плоча за годишнина на Чипровското въстание против османската власт в края на ХVІІ век. Тя остана там и хората я ценят.”

Над 30 хиляди книги, документи и вещи с историческа стойност са събрани в архива, подслонен в дом “Абагар”. Сред тях има великолепни старинни издания, документи, свързани с българското Възраждане, цяла сбирка от книги на различни езици, в които се засяга българската тема. Някои от тях са още от средата на ХIХ век. Интересни в тези издания са мненията на чужденците за нас и нашата история. И още нещо – в Истанбул монсеньор Елдъров попада на българския книжен фонд на Робърт Колидж.

“Започнах да се интересувам от всякаква българска книжнина и я търсех навсякъде, където пътувах – продължава архимандрит Елдъров. – В Цариград също ходех по антикварни места и някой ми посочи един антиквариат, в който взех книгите при доста добри условия. Намерих ги потънали в прахоляк в едно мазе. Спасих, каквото можах от тях. Но същевременно събрах книги от униатската църква в Цариград, също и книги и документи, които ми даваха наши сънародници, защото не искаха да се загубят тези неща. Сега за събраното през годините се грижи фондация “Абагар”, която създадох в средата на 90-те години.”

Всъщност, българският църковен архив “Абагар” вече е в България. Негово издание е едноименният католически вестник, който проф. Елдъров издава у нас вече 20 години. Той е наследник на бюлетин, излизал в Рим от 1981 до 1991 г. За новия му брой проф. Елдъров е подготвил публикация за монсеньор Анджело Ронкали, който е представител на Ватикана в България от 1925 до 1935 г. Ронкали е бъдещият папа Йоан ХХІІІ, който има изключителни заслуги за свикване на Втория Ватикански събор. Първата среща на Георги Елдъров с него е преди 50 години. „Когато папа Йоан ХХІІІ разбра, че съм българин, се приближи към мене и каза: разкажи ми какво става в България, вие сте великолепен народ – споделя архимандрит Елдъров. – Той беше изпълнен с интерес към страната ни. Спомням си едно от първите му слова на площад “Свети Петър” като папа през 1959-а. В него отбеляза, че не трябва да забравяме един народ, който живее от двете страни на Балкана – българския народ, сред който е прекарал своите 10 най-жизнени години от живота.”

Днес проф. Елдъров смята, че българският период е най-малко познат в биографията на папа Йоан ХХІІІ. И че си заслужава да бъдат организирани изложба и обсъждане, които да представят този период. „Той е работил с любов тук, осигурявал е помощи за бежанци, за пострадали от земетресението и т.н. Важно е и какво е получил от България, как той е имал възможност да се отвори към българската култура, история, ценностна система, да сравнява, да разбира другите. И опитът, натрупан у нас, със сигурност е бил полезен за човека, който е отворил прозорците на Католическата църква на Втория Ватикански събор. Бил е като някакъв ключ за големите теми.”

Още от рубриката

Разкажи ни историята на своя род и помогни да сглобим пъзела на миналото

Българската история е един постоянен извор на факти, който винаги може да ни изненада. Важно е обаче как те ще бъдат поднесени, за да не се превърнат в поредното количество назубрен по задължение материал. Това би убило интереса на всеки още в..

публикувано на 08.08.17 в 09:10
Митрополит Стефан, патриарх Кирил и пловдивският Паметник на благодарността към спасителите

Няма по-голям знак за гражданска позиция от спасяването на българските евреи

Само след няколко месеца Нобеловият комитет за мир ще раздаде поредните награди, ала за първи път на церемонията ще бъде спомената и България. Заради подвига, извършен от православната ни църква и огромния й принос за запазването на живота на..

публикувано на 21.07.17 в 09:00

180-ата годишнина от рождението на Васил Левски води рекорден брой младежи по неговите стъпки

На 18 юли отбелязваме 180 години от рождението на Васил Левски. Апостолът на българската свобода, както го наричат още приживе неговите съратници, изгражда мрежа от революционни комитети и успява да пробуди жаждата за свобода у българина след..

публикувано на 18.07.17 в 09:00