Проф. Георги Елдъров и богатствата на миналото

Страници от "Абагар" (Исторически музей - Монтана).
Снимка: bg.wikipedia.org

През 2011-ва се навършват 360 години от излизането на първата печатна книга на говорим български език „Абагар”. Тя е съставена и издадена на кирилица в Рим. Напечатана е на големи листи, така че да може да се носи като свитък, има и илюстрации. Името й идва от включеното в нея апокрифно послание на цар Абагар /Авгар/ от Едеса /днес град Урфа в Турция/ до Исус. Според древно предание Исус излекувал владетеля чрез силата на Божието слово и чрез кърпа, запазила образа му. Смятало се, че заради това книгата „Абагар” може да изпълнява ролята на амулет.

„Автор е Филип Станиславов, който е първият български католически епископ на Никополската епархия – разказва архимандрит Георги Елдъров. – Книгата е изпълнена с голям патриотизъм. В нея той се подписва „Филип Станиславов, епископ на Велика България”. А по това време – XVII век, когато страната ни е под османска власт, никак не е велика, но самочувствието, особено сред католиците, е много силно. Причината е, че в този исторически момент младежи, следвали в Италия, поемат ръководството на Българската католическа църква. А в Италия преди това са излезли две творби, в които България е представена в най-добра светлина. Това са аналите на Бароний и книгата на Мавро Орбини “Царството на славяните”, която излиза в 1601 година. Малко след това започват да прииждат българчета да следват в Италия. Запознавайки се с тази книжнина, те имали с какво да се гордеят заради славното българско минало.”

Колкото до името “Абагар”, то съпровожда Георги Елдъров в продължение на десетилетия от живота му. С него са назовани един дом, един внушителен архив, две периодични издания, фондация. Но за това – по-късно. Монсеньор Елдъров е роден през 1926 г. в ямболското село Зорница. 12-годишен заминава да учи в италианския град Асизи, после завършва богословие в Рим през 1947 г. Той е единственият българин богослов, който е консултант по време на Втория Ватикански събор от 1962 до 1965 г. – знаменателно събитие в историята на християнството през XX век. Съборът започва реформи в Католическата църква чрез отварянето й за диалог с други религии и въвеждането на богослужение на родни езици.

После Георги Елдъров в продължение на четвърт век ръководи българската редакция на Радио Ватикана. И, въпреки че остава в чужбина чак до падането на Желязната завеса, споделя следното: “Никога не съм загубил нито спомена, нито връзката с България. През 1966 г. ми бе даден шанс да се занимавам с българските дела на Запад – бях назначен за ватикански визитатор на българите в чужбина. Наложи се да пътувам, създадох връзки, контакти с нашенци в цял свят, бих казал. Още тогава замислих да направя един духовен и културен център във Вечния град и в западния свят. И това беше дом “Абагар”, който отвори врати в началото на 80-те години. Той беше доста голям, близо до морето, и стана като дом за българите. Идваха много сънародници, но и чужденци, които бяха свързани с България. Над 2 хиляди души са отсядали през годините в него. Моята цел беше още да напълня дома с български ценности: книги, документи, антикварни предмети. Сложихме и паметна плоча за годишнина на Чипровското въстание против османската власт в края на ХVІІ век. Тя остана там и хората я ценят.”

Над 30 хиляди книги, документи и вещи с историческа стойност са събрани в архива, подслонен в дом “Абагар”. Сред тях има великолепни старинни издания, документи, свързани с българското Възраждане, цяла сбирка от книги на различни езици, в които се засяга българската тема. Някои от тях са още от средата на ХIХ век. Интересни в тези издания са мненията на чужденците за нас и нашата история. И още нещо – в Истанбул монсеньор Елдъров попада на българския книжен фонд на Робърт Колидж.

“Започнах да се интересувам от всякаква българска книжнина и я търсех навсякъде, където пътувах – продължава архимандрит Елдъров. – В Цариград също ходех по антикварни места и някой ми посочи един антиквариат, в който взех книгите при доста добри условия. Намерих ги потънали в прахоляк в едно мазе. Спасих, каквото можах от тях. Но същевременно събрах книги от униатската църква в Цариград, също и книги и документи, които ми даваха наши сънародници, защото не искаха да се загубят тези неща. Сега за събраното през годините се грижи фондация “Абагар”, която създадох в средата на 90-те години.”

Всъщност, българският църковен архив “Абагар” вече е в България. Негово издание е едноименният католически вестник, който проф. Елдъров издава у нас вече 20 години. Той е наследник на бюлетин, излизал в Рим от 1981 до 1991 г. За новия му брой проф. Елдъров е подготвил публикация за монсеньор Анджело Ронкали, който е представител на Ватикана в България от 1925 до 1935 г. Ронкали е бъдещият папа Йоан ХХІІІ, който има изключителни заслуги за свикване на Втория Ватикански събор. Първата среща на Георги Елдъров с него е преди 50 години. „Когато папа Йоан ХХІІІ разбра, че съм българин, се приближи към мене и каза: разкажи ми какво става в България, вие сте великолепен народ – споделя архимандрит Елдъров. – Той беше изпълнен с интерес към страната ни. Спомням си едно от първите му слова на площад “Свети Петър” като папа през 1959-а. В него отбеляза, че не трябва да забравяме един народ, който живее от двете страни на Балкана – българския народ, сред който е прекарал своите 10 най-жизнени години от живота.”

Днес проф. Елдъров смята, че българският период е най-малко познат в биографията на папа Йоан ХХІІІ. И че си заслужава да бъдат организирани изложба и обсъждане, които да представят този период. „Той е работил с любов тук, осигурявал е помощи за бежанци, за пострадали от земетресението и т.н. Важно е и какво е получил от България, как той е имал възможност да се отвори към българската култура, история, ценностна система, да сравнява, да разбира другите. И опитът, натрупан у нас, със сигурност е бил полезен за човека, който е отворил прозорците на Католическата църква на Втория Ватикански събор. Бил е като някакъв ключ за големите теми.”

print Отпечатай