Обществено-политическите нагласи в България през май

Обществено-политическите нагласи в България през май – изследване на НЦИОМ

публикувано на 02.06.11 в 10:23

По последни данни министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев е начело в топ 10 на политиците с 60 процента одобрение, следван от столичния кмет Йорданка Фандъкова с 53 процента, а трети е премиерът Борисов.

Снимка: архив

Президентът Георги Първанов успява през последните два месеца да възвърне загубените дялове одобрение през последната година. За същия период министър-председателят Бойко Борисов губи 6 на сто одобрение и общо 14 на сто за година, но подкрепата за него доминира над неодобрението с повече от 50 на сто. Много висока остава персоналната подкрепа – 88 процента за премиера и лидер на ГЕРБ от привържениците на управляващата партия. Това показва представителното за страната изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение /НЦИОМ/, проведено през май. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев получава още 4 на сто одобрение и е начело в топ 10 на политиците с 60 процента одобрение. Следва го столичният кмет Йорданка Фандъкова с 53 процента, трети е премиерът Борисов. Министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е на пета позиция с 44 на сто подкрепа, което е индикация, че е преодолял кризата с имиджа си.

Според Лидия Йорданова – директор на НЦИОМ има незначителна промяна в отношението на българите към основните държавни институции: „Българската полиция продължава да бъде най-одобряваната институция – с 45 на сто и през май, независимо че доверието е спаднало с 4 процента за последните два месеца. МВР и армията има положителен рейтинг на одобрение, докато отношението към работата на парламента и правителството пред последните месеци е трайно в негативна посока. Правителството е одобрявано през май от 1/3 от българите, който най-често са на възраст до 50 г., хора със средно и по-високо образование, жители на областните и по-малките градове. Що се отнася до подкрепата на кабинета, сред симпатизантите на управляващата партия, тя е висока – 68 на сто от избирателите на ГЕРБ одобряват работата на своето правителство. Сред привържениците на останалите партии, негативите към кабинета вземат връх и всички политически изкушени хора извън подкрепящите ГЕРБ дават по-скоро негативни, отколкото позитивни оценки за работата на правителството. Народното събрание получава добри оценки главно от млади и образовани българи, жители на столицата и големи градове, но като цяло негативните нагласи към парламента преобладават. Тази тенденция е в сила дори сред симпатизантите на управляващата партия ГЕРБ.”

Що се отнася до електоралните нагласи към политическите партии, според Лидия Йорданова, няма значими цифрови изменения: „ГЕРБ има подкрепата на 30 на сто от българите, лявата БСП на 16 на сто, ДПС – на 8 процента, националистите от „Атака” – на 4 процента, дясната „Синята коалиция” има един дял между 3,2 на сто и 4 на сто от симпатизанти си. Ние регистрираме, че между 24 и 26 на сто от избирателите на ГЕРБ и БСП, които са гласували за тях преди две години на парламентарния вот през юли, днес не биха гласували за тях, т.е имаме около 1/4 разочаровани избиратели от тези две големи партии. Докато при ГЕРБ при нови избори и мотивация част от тези избиратели биха се върнали, то социалистите, които се определят като разочаровани, не биха повторили вота си за БСП. Тяхната мотивация е подвластна на кандидатурите, които ще бъдат издигнати на предстоящите избори, т.е. разочарованието им е съвсем конкретно – от хора, от общински съветници, от кметове, от начин на представяне на изборите.”

Повече от 20 на сто от българите са убедени, че кризата няма да свърши никога. Половината от анкетираните от НЦИОМ са съвсем уклончиви – краят на кризата ще дойде някога след 2011 г. Две трети от запитаните декларират, че през последната година живеят по-зле. Стандартът на живот на едва 4 на сто се е повишил през това време. 63 на сто от българите се оплакват, че трудно са си плащат режийните разходи, 58 на сто са се ограничили в покупките от първа необходимост. 22 на сто са имали затруднения при изплащането на вноските по кредитите си. За 26 процента от анкетираните загубата на работа е най-голямата им тревога. Най-сериозният проблем за 24 на сто е ниският стандарт на живот, а за 14 на сто – инфлацията. Това са регистрирали социолозите от НЦИОМ при последното си проучване през месец май.

По публикацията работи: Илиана Райчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!