„Смехът лекува” – интервю с Моника Балаян – психолог и смехотерапевт

Моника Балаян е убедена,че смехотерапията е изключително действена като алтернативен метод на лечение
Снимка: www.monikabalayan.com

„Светът е оцелял, защото се е смял!”. Песимистите и негативно настроените ще кажат – празнодумство. Хората с позитивна житейска нагласа мислят другояче. Сред тях е и арменката Моника Балаян. Тя е дипломиран психолог, който от десетилетия разработва и провежда с голям успех по целия свят тренинги за самовъзстановяване и себеразвитие. През последните години нейната дейност е концентрирана върху разработването на цялостна оздравителна програма „Смехотерапия”, в която самовъзстановяването на организма и психиката чрез смях се съчетава с древни медитативни техники и физически упражнения. Вече четвърта година Моника Балаян посещава и България, като остава у нас за няколко месеца. Не крие, че е очарована от природата ни и от българската национална кухня, но страстта й е морето:

„От дете обичам морето и мечтата ми е била да живея близо до него, казва Моника Балаян. Дълги години работех в Сочи, заради възможността да се радвам на Черно море. Сега, когато идвам в България, провеждам семинари по смехотерапия във Варна, Бургас и други български черноморски градове. Пътувам из цялата страна и я намирам за прекрасна. Влюбена съм в горите, в морето, в планините....и в българите. Българите притежават невероятна сила. Вашата история, всички трудности, през които е преминал народът ви, са ви закалили и направили по-силни. В същото верме хората тук са добродушни, открити и притежават изключително чувство за хумор.”

Моника Балаян е убедена,че смехотерапията е изключително действена като алтернативен метод на лечение. Първо реагира нервната система. Минават депресии, страхови неврози, преодоляват се различни комплекси. На оздравителния курс освен смях има и упражнения, които намаляват диоптрите, лекуват сърцето, повишават имунитета и организмът по-бързо се справя с болестите. „Повечето оздравителни методики дават прекрасен резултат по време на курса, но след това, когато човек се завръща в средата си, в бита си, симптомите, с които е дошъл при нас, се завръщат. При смехотерапията резултатът се задържа дълго. Практически протича работа с всяка клетка в тялото, защото по време на смях се изработват определени хормони и те работят за възстановяването на организма”, разказва подробности за ефекта на смехотерапията Моника Балаян, като уточнява, че се нормализират обменните процеси. Необходимо е обаче да се смеем дълго. Не три, не пет, а от 30 до 40 минути и то всеки ден. Положително от методите на смехотерапията се повлияват както децата, така и възрастните:

„При мен идват и хора, на които им е много трудно да се смеят, разказва Моника Балаян. – Действително е трудно да се смееш, когато изпитваш болка, когато ти е поставена тежка диагноза. Нещо повече, с течение на времето човек постепенно губи способността си да се смее. По време на своето детство ние се смеем много леко и често. После идват проблемите, терзанията, тежестта на годините. Въпреки това, не бива да забравяме,че способността ни да се смеем е вродена. От нас зависи да не го забравяме. На курсовете, които провеждам, уча хората да се смеят и когато ги боли, като по този начин противодействат на негативната ситуация, доколкото това е възможно, и намаляват стреса. Смехът е заразителен. Започваме да се смеем и цялата група го прави. Правим специални дихателни упражнения. Има си една последователност, която е част от методологията ми на работа като смехотерапевт.”

„Светът е оцелял, защото се е смял”. Доказва го онази част от интервюто с Моника Балаян , в която тя си спомня как по време на войната в Армения, когато царял студ и глад, в дома й имало три деца:

„В онези години ме интересуваше само едно: как да направя така, че войната да не изкриви живота на тези деца, да не остави кървава следа в сърцата им. Реших да отвлека вниманието им от ставащото, доколкото това е възможно. Всеки ден с децата се забавлявахме – поставяхме спектакли, в които те играеха герои от приказките. После събирахме всички съседи и им показвахме тези приказки. Много се смеехме, смееха се и тези, които гледаха. Така преживяхме войната – всичко все някога свършва. Изминаха години и аз попитах дъщеря си, когато вече и тя самата имаше деца: „А ти спомняш ли си войната?” „Не, мамо, не помня. Помня приказките, които играехме, много беше весело. Тя не помни войната, тя помни как на тях, на децата, им е било весело!”, спомня си Моника Балаян и допълва: „Това е силата на смеха! Това е силата на живота! Това е силата на духа!”

Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54